или за това, че
моят и твоят свят са различни, а не ми се ще да повярвам...
и има нещо, което ми се изплъзва,
нещо, което праща кошмари,
нещо, което ме кара да пиша влюбени неща...
да говоря, да дишам...
и това нещо расте и се развива...
и съм ти бясна, и наранена, и ядосана,
и викаща и говореща тихо...
и говореща безразлично,
и не мога да си поема дъх,
да дишам спокойно,
да дишам щастливо,
да се будя със слънцето,
доволна от новия ден, който идва.
Усещам те...
всяко движение и всеки дъх,
всяка дума,
всеки поглед...
и искам да са мои.
No comments:
Post a Comment