I want you

Не знам как мога да опиша цунамито, торнадото, бурята от емоции, които бушуват в съзнанието и пределите на сърцето ми.

Чувствам се абсолютно луда. На n - та степен.

Защото те искам толкова болезнено силно, толкова непреодолимо, толкова истински и реално, че чак се страхувам...

Защото бих дала много, за да се получи това между нас. Защото в теб откривам себе си. А в същото време си толкова по - различен от мен. Защото ме караш да се усмихвам и връщаш в мен чувства, които не вярвах, че все още мога да изпитвам. Защото не си като другите. Защото си различен. ...Защото ти изкарваш страни от моя характер, за които преди е нямало основи да се развият...

Защото те искам...толкова, колкото не съм искала никой друг през целия ми живот...

I just love you

I Love U from bastien desneux on Vimeo.

To see myself in you...

When I like you, I want to like the whole YOU.

With your music, with your stories, with your beliefs.

Not to become you, but to get close to you. Because you are important.

So important that it makes me listen to your music which I don’t understand sometimes, but makes YOU smile.

Enough for making me truly love it.

Your music. Not because of the music itself… because of you.

So important as to listen to you telling stories that are close and far at the same time…without asking questions… only listening to you sharing as much as you want to share. I believe that sometimes that's all we need – a listener.

That’s why I care how your day was...

That’s why I adore telling me stories or just dreaming out loud…

And I can listen to the same stories again and again. And I don’t find it stupid, but important … because they are important to you.

You are important… so important that it makes me absorb each word you say silently, even though I do not agree with you sometimes.

Not because I am scared to argue with you or feel week and insecure. No… only because I want to hear the whole story. I want to find out how, when and what made you think this or another way…

Because we are all born like empty canvases,

but we pass through different events,

we take different paths,

we meet different people and we become different in the end

despite our sameness…

I want to put myself in your place,

to look through your eyes,

to feel with your heart…

Not because I don’t believe in myself, but because I want to know more about you.

For your world… and for my world…

And in order to do that I have to come out of myself and to see beyond. I guess you thought me that… to listen with attention instead of denial. No matter how hard it is sometimes, I admit.

When I am ready to lose myself (for some time)

so as to get close to you (for longer)

then I understand

how much I like you…

***

Life isn't always fair

One of the biggest lessons I have learned for my 27 years on this world is ”LIFE JUST ISN’T ALWAYS FAIR.” However, we know that by walking through life’s storms, we usually come out the other side stronger than when we entered them. Some days are most definitely more challenging than others, but with the support and encouragement from our friends and family, life doesn’t have to be so overwhelming.

Have you ever experienced a time in your life when one area begins to unravel and it seems as though there is a chain reaction and before you know it, we feel tremendously overwhelmed and burdened with the changes we have to make or better yet, endure? I see this scenario pretty frequently. One of the toughest challenges of this journey we call life is dealing with those issues that are not within our control. While we can’t control many of the events in our lives, we do hold the power in how we deal and react to these stressors. We have the choice to let the stress control us or we can learn ways of helping us control the stress.

The sense of helplessness is certainly at the top of many of our lists of stressors. But there are ways that can help us through these obstacles...Yesterday a friend of mine gave me a whole lecture how useful can stress be sometimes and how we should use it in order to give the best of ourselves... Well, here are some of my ways to deal with that thing called STRESS :)

1. Enjoy the moment: For the past few months I have been setting aside a few minutes every morning to make a promise to myself that I will find one good thing to be thankful for each and every day. It doesn’t have to be grandiose—even the simple things in life such as friendly smile or a beautiful song can bring us great comfort.
2. Allow yourself time to go through the emotions, but don’t allow these emotions to define you.
3.Dance - no better way to cope with the negative emotions during the day.
4. Excercise - even a short walk helps you get rid of the stressors
5. Lean on others: So many of us, me included, refuse help because we don't want others to think we are weak. But the older I get the more willing I am to allow my friends and family to hold my hand and walk this journey with me. Life is too short to have to walk it alone.
6. Learn from everything: I believe every obstacle that is thrown in our path is the greatest opportunity to learn about who we are truly meant to be. When we are never faced with obstacles then how do we change the path which we are on? This is how we grow into the people we are meant to be.
7. Never underestimate the power of a good friend.


And ... enjoy life ... turn your back to stress :))

Live, love, laugh!

Усещане за пролет

Тича ми се боса
по тревата...
Да усещам
пулса на земята,
вятъра в косите,
слънцето в очите...

Просто аз

Аз съм… мечтателка
Аз не съм… дори близо до перфектна
Винаги съм искала да бъда… малко по-смела в решенията си
Не бих могла да бъда… онази, която искат да съм
Когато мечтая означава, че… всичко е наред и съм себе си
Мълча, когато… ми е тъжно или не ми достигат думите
Обичам да... пиша, танцувам, пия кафе, пътувам
Ненавиждам да… общувам с хора, които ме натоварват
Ако имах неограничена власт щях да… забраня съществуването на доста хора
Във времето за себе си предпочитам да… сбъдвам само моите си мечти
Загубвам спокойствие ,когато… изгубвам контрол над нещата
Наслаждавам се на... малките неща в живота
Презирам... глупостта и липсата на инициатива в хората
Обожавам… чувстото , че стъпваш над земята, когато си влюбен
Не ми достига… време да правя нещата, които обичам
Гневът е… стихия
Сълзите са… израз на болка
Любовта … още я чакам
Интелектът... създава
Глупостта... е безгранична
Разумът... е нещо лошо ако не може да осъзнае собствените си граници
Търся... него
Открих… много неща за себе си
Загубих… надежда, че мога да оправя света
Всяка сутрин…си правя кафе Мементо и закусвам пред компютъра с най-добрата ми приятелка.
Всяка вечер… повтарям, че утрото ще е по-добро
Сънищата… са моята реалност
Липсата на вдъхновение... е най-голямата криза за всеки блогър
Тишината... ме кара да се замислям
Вярвам в/на… съдбата и себе си
Музиката е… вечното спасение
Киното е… доза забавление с приятна компания
Интернет е… необходимост
Животът е… прекрасен!
Желая... той да ме намери!

Life is...

Животът е лудост и трябва внимателно да подбереш своята. Животът е милион и едно желания и пръстовите им отпечатъци са навсякъде в душите ни през всичките години. Мечтите се сбъдват, макар и не точно когато искаме и не съвсем както сме си го представяли.

Dream on!

Love is...

Любовта ни прави истински.

Любовта няма нужда от много време. Не са нужни години. Нужно е да погледнеш някой, да поговориш с него, да усетиш как лежи до теб. И вече знаеш. Винаги знаеш. Хората си дават прекалено много време, за да са сигурни в нещо, което знаят от самото начало или опитвайки се да създадат нещо, което го няма.

Любов е, когато не те е страх. Когато не те е страх, можеш всичко.
Любов е, когато истината стане по-интересна от игричките.

Kогато откриеш друг смисъл в свободата. Свободата да имаш право на избор. Но да нямаш нужда от него. Когато не се колебаеш. Нямаш нужда от втори шанс или да започваш отначало.

Любовта е безкрайно проста.
Двама човека искат да са заедно.

И са.
Защото нищо не е по-важно.


Из "Сайтът на една жена"

Someone special...

Искам дa пиша, да танцувам, да ти кажа... толкова много неща, че не зная как изобщо в ума ми има място за още. Светът ми се преобърна с главата надолу (или нагоре, не съм сигурна), отново. И колкото и объркващо да е, някак е приятно отново да не усещам земята под себе си, и да бъда магически докосната в душата...

Последните няколко седмици сякаш искам да си спомням всяка една част от тях и се опитвам по всякакъв начин да си оставя спомени в поеми, песни, дори филми. Знам, че някои следи изчезват след време, колкото и да са дълбоки. Но тази е толкова невинна и чиста, едва направена в пясъка, а искам да е вечна. И искам да изрека всичко в ума си по всеки възможен начин, но ме е страх, че ще изгуби чара си. Страх ме е също, че може би попаднах в онази приказка, от която не спирам да бягам. Прекалено е хубаво, за да е истина. Прекалено магическо и просто... прекалено в мой стил.

И искам толкова силно да си истински...

Наистина има специални хора, които без причина ти обръщат света с главата надолу в добрия му смисъл. Опитвам да не се спирам на детайлите, защото в мига, в който започна да се увличам и да пиша за някого, той мигновено се превръща в частица от мен... Но няма как да не спомена, че просто с действията си ме караш да се замисля за доста неща. И колкото повече те опознавам, толкова повече се убеждавам в първоначалното си мнение, че ще си някого, когото ще харесам.

Не мога да спра да пиша и имам още много мисли в ума си, но от днес ще започна да подреждам пъзела от мисли, които нося със себе си. Благодаря ти, че по най-невинния начин оставяш следа, без да взимаш част от мен със себе си. И че някак със тази невинност ме правиш щастлива. Настина е хубаво, защото сякаш виждам всички звезди, а не само една и се чувствам свободна. Не ми е нужно някой да ме спасява или да градим замък от мечти или пък да се правим на недостъпни. Това, което е сега, ми е напълно достатъчно и съм щастлива.

Just let it be... and you will know

Shtttt...; - Let it talk...It will tell you all the secrets you deserve to know.
It`s raining so slowly and quietly... Raindrop... Another one... They can`t tell you their story... But they can show you... They will show you all the magic around. It`s always there... In your eyes... In your smile... In the sun... In the rain...
And everything can show you its story... If you just let it be... If you just let it be here... If you don`t make it go away... If you find the way to keep it with you.
It`s just another day... But there are so many stories around... And they want to be told... Felt... And shown...
Like the fairytales ... Like the song of the birds... Like the whisper of the wind...
This might be your story... Just look around and see... Let it get inside you... Let it make you feel... Let it be with you... And you `ll never be alone...

Just let it be with you... And you will know all the things you need...
Just let it make you feel... You will know how it feels...
Just let it be... With you... And it will bring you the releaved peace that we all desperately need...

In expectation of...

You're lying on the bed next to me, trying to calm your breathing, and I'm just observing you through my eyelashes, with my eyes semi-closed. It's narrow, you are so close to me and so hot that it is almost impossible to touch you... And I'm standing still. You start barely moving, I feel you.. trying to find my hand, and running your fingers along my stomach... and you're finally taking my hand into yours. I'm squeezing your fingers, squeezing my eyes tight and grasping the moment, grasping you, grasping us...
We smell like newly born spring... but I can sense the smell of you... a smell of tranquility, confidence and positiveness ... and I almost start crying from the thought how much I love this smell...
We are breathing together... and you're also taking a grip of me, squeezing my fingers. It's quiet, it's awfully quiet. I'm looking around, watching the walls, the windows, the room, my clothes on the floor and your clothes piled next to the bed... We have fallen asleep... and I don't want to fall asleep when I'm near you.
My hair is falling loose all over the pillow and your nose is stuck in it... And I'm thinking... I don't want to sleep when I'm with you, because I'm losing time. So much precious time that I can spend doing other things. Like the fusion of our two universes, or reading a book while you are sleeping, giving you a swift look from time to time, covering you with the soft blanket, kissing you on the chin...
I feel you're already awake. I turn around and you're staring at me with that look that is taking my breath away. You are awake, exhaling in my neck... and I'm so relieved that we are no longer sleeping... I'm sinking my head on your chest... and at that very moment the world is exactly on its right place!

Just a sense of him...

I keep thinking of how much I love talking to him... I catch myself smiling again at what I imagine... or at something he said ... His smile is colourful like the rainbow.. and his laugh - sweet and infected with enthusiasm... He makes me and defines me! He is like a probiotic - "live microorganism which administered in adequate amounts confer a health benefit of the host". It's only that I can't get enough of him and there is no such thing as "adequate amount"... I need more and more every day!I need to feel him running through my veins, I need to feel that warmth inside me only at the mere thought of him... He is like a fuel, I can't run without him... and his eyes... they hold his soul! They are at a glance enchanting you, to fall in a trance where you're thirsting to learn more of whatever he's freely giving... and he is giving himself... everyday growing into something different, becoming something new while still maintaining the core that keeps you longing for more...

Wish you were here...

To caress me before I fall asleep, to hide your breath into my shoulder. To whisper to me that you're already here... to forget that you're actually not... To light a torch of stars, to write "I love you" on the sky. I will know that everything is just a dream, but it will almost look like real...

It's not easy to draw you in my dreams...You are completely made of magic! And my words are so imperfect and insufficient...but you are a feeling... an expectation... and а fate...

Para mi Angel del Mediterraneo

Why do we close our eyes when we pray, when we cry, when we kiss, when we dream... because the most beautiful things in life are not seen, but felt only by heart... That is the way I felt YOU!
I always knew I was missing a part of me... and I finally found that part... and somewhere between reading you, sharing myself with you, the late night talks, listening to our favourite songs, the smiles, the laughs, the butterflies in the stomach and the shaking of my hands hearing your voice... I just fell in love! With every passing day I learn something new, not just about myself, but also about you... and loving you is like breathing - it comes so naturally to me! And I am sure you came into my life for a reason... and some things are worth waiting for ..so i will hold you in my heart until I can hold you in my arms.
And even though you are so far away when you say "I love you", it feels like you're right beside me !

Thank you for coming into my life! Thank you for being you!

And no matter the distance, if two hearts connect, they are with each other all the time...
I KNOW!

Любов и красота

Аз съм влюбена! И искам да го изкрещя не само на целия свят, но и на цялата галактика!!! Така че всички земни, извънземни, съществуващи и несъществуващи форми на живот да ме чуят...И да запомнят. ВЛЮБЕНА СЪМ!

И как ми личи!!! Усмивката не слиза от лицето ми, очите ми светят, с онзи позабравен и изгубен пламък, който си мислех, че скоро няма да открия отново...но ето ... :))

Отива ми. Да обичам. Да съм обичана. Сияя. Повече от всякога. Повече от слънцето, което се радва заедно с мен и от няколко дни се опитва да грее по-силно и по-силно!

Всеки ден е истинско предизвикателство. Никога един и същ, но винаги истински!

Никога не знам какво да очаквам... пълен с изненади. Всеки ден, всеки час, всяка минута... Красив. Адски красив. Изпълнен с любов, щастие и усмивки. И всичко в него е прекрасно. До последния детайл.

Всяко изживяване е уникално само по себе си.

Мечтите ми са по -красиви от всякога. И чувствам, че са на път да се сбъднат. На една ръка разстояние.

Той ме учи на търпение. И още по - голяма любов. Към другите. Към дребните, но значими неща и жестове.

Той изпълва сърцето ми...с вяра! За по - красив утрешен ден.

Той е интензивен и емоционален. С него думата скука е само дума в речника и никога състояние на духа.

Той ми помага да виждам отново красотата... да се наслаждавам на дъжда, дъгата, красивите дървета, песента на птичките... да виждам цветно.

С него споделям всичко... има вътрешна химия, емоции, чувства... С него мога да бъда смахната, без да ми пука... защото знам, че харесва моята лудост!

Той ми дава...всичко, от което някога съм имала нужда.

If it's meant to be...

Бъди приказен, както винаги. Изненадай ме, когато най-малко го очаквам. Всичко ми се струва толкова правилно и цветно, когато ти си тук. И имам много за казване, а ми ги няма нито думичките, нито мислите.
Знам само, че точно в този миг, както и през останалите двадесет и четири часа искам да си с мен. Въпросът е ... какво точно искаш ти? И една мисъл започва да ми тормози съзнанието, а не искам. Затова ще чакам... да премине и после ще се усмихна. Трябва само да си напомня, че всичко ще си дойде на мястото... рано или късно... ако е писано...

Искам "аз" и "ти" да бъде "нас" завинаги. Звуча някак глупаво, но... дали и ти искаш същото ...?

Roma..sunset, sunrise and something more...

I will remember this night.. and my last breakfast in Rome on my favourite terrace... I can perceive everything around me with all my senses, stronger than before... the radio is singing Ti amo, ti amo... and my soul is singing too... even the two palm trees, rising high above the ruins, seem closer than yesterday... like two soulmates, struggling to be together, no matter the distance... because there is no long distance or time for love - it always finds a way to bring hearts together...

Sharing...

Just a perfect day...

All that I want...

I want to remember what it feels like to fall in love. I want to remember the excitement of the first meeting .. I want to remember the trembling knees when you kiss for the first time the person you love. I want to hear "I love you" ... I want to utter those two words again ... I want to remember even that loss of control, when you can't stop calling and writing to him ... when you spend hours in the chat waiting for him to go online ....and when he is not with you, you go crazy because you miss him.
I miss that feeling terribly! More than anything I want that to happen to me again ... This time FOR REAL AND FOR GOOD!



Искам да си припомня какво е усещането да се влюбиш. Искам да си припомня вълнението при първата среща.. Искам да си припомня за треперещите колена, когато целуваш за първи път човека, когото обичаш. Искам да чуя "Обичам те"...Искам да изрека тези две думи отново... Искам да си припомня дори и онази загуба на контрол, заради която не спираш да му звъниш и пишеш... когато прекарваш часове в чата, само за да го изчакаш да мине online....Когато не е до теб, да се побъркваш, защото ти липсва. Това чувство ужасно ми липсва. Повече от всичко на света искам да ми се случи още веднъж ..Този път НАИСТИНА ЗАВИНАГИ!

To Bena...because that's what we live for.../ За Бена... защото за това живеем :)

Satisfaction. Satisfaction from nothing concrete. Satisfaction from just one day. Undistinguished. Unexceptional. Just a late lunch with a good friend. Bottle of wine ... then coffee and chocolate ... movies for the soul ... and a long, long, nice conversation. Kind words. Smiles and laughter from the heart ... Imperceptibly past hours of happiness and tea, this time for dinner:) And while we feel it .. it is almost dawn.

Thank you for being here! Again ...


Задоволство. Задоволство от нищо конкретно. Задоволство от просто един хубав ден. Незабележителен. Неотличаващ се. Просто късен обяд с добра приятелка. Бутилка вино...после кафе и шоколад... филми за душата... и дълъг, дълъг хубав разговор. Мили думи. Усмивки и смях, от сърце... Неусетно изнизали се часове на щастие и чай, този път за вечеря :) И докато се усетим.. почти е дошло утрото .

Благодаря ти, че те има! Отново...

Waiting...

feelings

Writing to him is like a kiss, but without lips...
a kiss between two intellects...

Us against the world...

and everybody says that I shouldn't ... and I hear nothing but singing... "it's us against the world"...

Just a moment...

that moment.... when you're waiting, waiting, waiting something to happen... and finally it happens ... аnd you're breathing with full lungs... and smiling... and nothing else matters... аt least for the moment... that very moment... you know...

I know...

Аз вярвам, че това си ти...
Механикът на моето сърце.
Лепилото за всичките парчета
от накъсаното ми сърце.
Надеждата в очите ми,
които още търсят те.
Аз вярвам,
че и утре ще те има.
Онзи бриз след бурното море.
Лекарството за моята душа.
В сънищата ми - спасител,
a пък ако се събудя,
теб ще видят моите очи...

Аз зная...
че това си ти!

I believe

A few hours to the spring...
Not the astronomical one.
More precisely a few hours to the change that will come from tomorrow.
Everything seems so right. All this change is coming now when all I intended to do didn't have any meaning... And at this exact moment I can see the light... and I have to believe!
And I believe...
'cause I need a miracle...
and I believe in miracles.
Cause I know this flame isn't dying.
Maybe it's time for miracles.

Tomorrow I will wake up, get out of bed and be in a good mood. I'll be calm.
... Because nothing, absolutely nothing could ruin my year! I believe that the last few days do matter - and it may sound crazy, but I believe.. and I know!

That explains why the world seems so interesting to me now :)