***

... И ще ни разделят разстоянията, хората, живота. Ще гледаме един без друг мечтани изгреви, търсещи ръцете си неуловими. Вятърът ще ни разпилее като тъжния цвят на глухарче. Възможното не е възможно вече. Достатъчното вчера, днес не достига.
Морето ще ни събере в мехурчета пяна. И ще ни изпрати на пътуване, по-дълго от нашата обич несбъдната. Не искам да пътувам... Спри ме тук! Дай ми корени дълбоки, напоени с любов. Бъди за мен последно утре.

Не обещавай! Обещанията носят самота.