Тази нощ искам да пиша.
Защото много чернови очакват да реша съдбата им.
И за да не се загубя в собствените си многоточия.
Заради мислите, които подреждам между глътки бяло вино.
Заради всичко, което искам, и за онова, което оставям зад гърба си.
Защото се запознавам отново с жената, която съм.
Когато се сбогувам с тази, която не искам да бъда.
Защото знам какво мога.
И знам какво да ти кажа.
И то няма да е, че съм жената, която чакаш. Нито че винаги ще бъда тук. Нито че трябва с теб да извървя остатъка от неизминатия път. Защото не познавам думата "трябва". Не притежавам времето, нито съдбата.
Но ще ти кажа, че това съм аз. И че съм тук сега.
Погледни ме, наслади ми се така, както ме виждаш точно в този момент.Искам да ти пиша... Дори да знам, че мониторът няма да ми отговори вместо теб. Но вече не искам въпроси и отговори. И не защото ме е страх или защото боли. Просто вече знам каквото исках да науча...
Мога обаче с думи да ти покажа как дишам и какво чувствам при всеки удар на сърцето ми. Мога да напиша всичко онова, което устните ми затварят в мен.
Чети ме, изживей ме, усети ме как вярвам в любовта, защото я нося във вените си. Защото не е нещо, което да мога да спра, когато единствено искам да я раздавам.
Не мога да се слея с общото или да се изгубя в тълпата. Не се впечатлявам от блясъка, не се възхищавам на материалното. Не искам да бъда център на внимание или да привличам нечий поглед. Разхождам се винаги тихо, безмълвна, за да виждам нещата, които не виждат други очи. Без да ме забелязват.
Но мога да се изгубя в един единствен поглед и да откривам себе си в него и с него, всеки ден.
И мога да бъда свободна в сигурността на това, което чувствам.
Мога и да обичам, без срам, свян и задръжки, елегантно, романтично, меланхолично. Мога да заспивам, облечена в нежност, да сънувам най-прекрасните целувки и после да се събудя и да ти подаря това, което в съня си съм искала да направя реалност.
Защото знам.
Защото съм АЗ!
