Защото те измислях по-добър,
ти беше по-добър, поне за малко.
А след това светът се счупи и
видях от другата страна на огледалото.
Видях и теб, и себе си видях -
ти - най-обикновен. А аз - глупачка.
Светът повдигна тъжно рамене
и ме помоли само да не плача...
Макар, че знаеше, че няма да успея.
И всъщност знам, че му е все едно.
След три минути ще забрави. Ще се смее.
А аз ще вярвам в някаква любов,
която просто няма как да съществува
в отломките на този грозен свят.
Ако извикам, кой ли ще ме чуе...
Я по-добре да пазя тишина...
No comments:
Post a Comment