Просто ден, в който ми липсваш...

Нещо липсва на днешния ден.
Нещо странно в душата ми липсва-
нечий шепот и дъх съкровен,
нечий смях като дъжд да ме плисне.
Тази липса ухае на теб
и нагарчат целувките-спомени.
Съхнат мислите - розов букет.
Часовете умират отронени.
И се питам как става така-
уж огрявам хиляда планети,
а когато угасне една,
сякаш цялата спирам да светя?
Как го правиш? И аз ли така
във гърдите ти бездна отварям
или моят талант на жена
мълчаливо по теб да изгарям
пак играе етюда си "Скръб"?!
Да. Да. Знам. Обещах да престана.
Но е тежко, почти като смърт
да си сам сред Вселени за двама.....

Innocence

Вместо честитка

Обичам те, когато почва да се стъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
Аз оставам... и те пиша в стих.
Обичам те и след това. Когато
след задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."
Обичам те, когато с тъмнината
в  прозорците се раждат светлинки.
Нощем те обичам. Много, много.
До бездихание. До лудост. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам...

 P.S.

Честит рожден ден...


В търсене на...

И продължавам да играя живот, като гладко смазана машина, търсейки се в друг живот... 
А такъв няма.

Събуждане

Липсваш  ми... споделения интелектуален простор, който се разгърна чрез контакта ми с теб. Свързвам те с една сладникава меланхолия и романтична празнота, раждаща поезия. Не ми липсваш ти. Липсва ми идеята за теб.
В нея имаше толкова... мен. Идея за мен.
Мен, която си представих, че мога и би било добре да бъда. Една дълбоко чувствителна Глория.   Спокойна, но критична към обективната реалност. Смела и правеща планове. 
Припознах се в теб. Така си спомних как да виждам. 
Събуди се емоцията и нейните сестри, но ти остана спящ... като илюзията ми за любов. 
Сега аз се събуждам заедно с идеята за теб и съм спокойна. 
Не си ти, но той е там и ще го срещна. 
Просто не сега и не така.

Take a shower, wash off the day. Drink a glass of water. Make the room dark. Lie down and close your eyes.
Notice the silence. Notice your heart. Still beating. Still fighting. You made it, after all. You made it, another day. And you can make it one more.
You’re doing just fine.

—  Charlotte Eriksson

Неделя вечер

Благодарна съм, че мога да имам вечери като тази. Мои вечери. Топлите дни в Брюксел върнаха ритъма на града, животът тече забързан,  а аз съм си вкъщи  на моето място, с моята музика и празнувам живота. Празнувам този момент, в който нямам нищо. Нищо освен себе си. Този момент, в който мога да се отдам на себе си. Сипвам си вино и отпивам. Загасям  светлината. Паля свещи. Отварям прозореца, за да влезе лек полъх и затварям очи. Усмихвам се.
Вкъщи е там, където съм аз. Обичам да мълча. Да вдишвам щастието от въздуха на спокойния ми дом. Преди година можех само да мечтая за това спокойствие.  На мен самотата ми отива и си е моя. Не ми я взимайте. Простете на моята крайна, неблагодарна самодостатъчност, но съм щастлива, когато я имам.

Дишам и издишам.
Жива съм.
И това ми стига.

22.04.2018
Брюксел

Спя, заредена с твоята близост. Разменяме си погледи, прегръдки и целувки по челото. Когато отворя очи, изплаквам невъзможната ни обич...

Покрай теб осъзнавам, че тъгата всъщност е просто любов.

Тъгата е цялата любов, която искам да ти дам,  но не мога.

Цялата тази несподелена любов се събира в ъгълчетата на очите ми, 

засяда като буца в гърлото ми 

и се настанява в празното място в гърдите ми.

Тъгата е просто любов, която няма къде да отиде.... 

11.03.2018

Писах ти толкова предпазливо. 
Но това, което не можах да ти кажа,

се пълнеше и растеше като балон с горещ въздух

и накрая се понесе през нощното небе.

 Томас Транстрьомер

Събуждане

сънувам те
и после изщраква резето на деня.
стоиш безучастен като сянка на
облак.

<Тея Дия>

Събота срещу неделя...

Не съм сигурна какво пресуши думите ми отново.
Вместо да ти пиша, вече те сънувам.
Чакам нощта, за да се срещна с образите, които идват в малките часове на нощта.
Всяка събота срещу неделя!
Толкова много ли липсва това усещане да разтуптиш сърцето ми с няколко написани думи,
че вече го пресъздавам насън... и как ме прегръщаш и дълго време стоя зашеметена след това.

Не е вярно, че истината винаги излиза наяве. Някои истини остават само в сънищата.
Като тази да искам прегръдката ти до края на дните ми.

The space between us is only physical...
my hand even now is in yours.

Обичам думите! Имам любими думи, имам такива, които ми звучат странно и такива, които ми звучат абсурдно. Но езикът е изкуство. Сила. Чувство.
Да учиш чужд език е като да преоткриеш себе си. Малко по малко... И в онзи миг... когато думите престанат за бъдат просто сбор от звуци и започнат да изобразяват картини... и когато започнеш да ги усещаш и да ги сънуваш... това е като да се влюбиш. Едно от най-невероятните чувства. Учителката ми по английски в първи клас беше казала, че цял живот ще се занимавам с езици. Мисля си, че е била много права.

Нова година

Миналата година по това време казах, че вярвам, че 2017 ще бъде невероятна година. Но не го вярвах. Нямах си никаква идея каква ще бъде. Само се надявах. И тя беше. Една изключителна година. Най-хубавата и същевременно най-лошата. Година на много lessons learnt.
Днес... отново се надявам. Без илюзии. Знам само, че... може да се случи всичко. И за огромна част от това "всичко" не ми стига фантазията в момента. Но няма значение. Ще трябва просто да се изживее!