Take a shower, wash off the day. Drink a glass of water. Make the room dark. Lie down and close your eyes.
Notice the silence. Notice your heart. Still beating. Still fighting. You made it, after all. You made it, another day. And you can make it one more.
You’re doing just fine.

—  Charlotte Eriksson

Неделя вечер

Благодарна съм, че мога да имам вечери като тази. Мои вечери. Топлите дни в Брюксел върнаха ритъма на града, животът тече забързан,  а аз съм си вкъщи  на моето място, с моята музика и празнувам живота. Празнувам този момент, в който нямам нищо. Нищо освен себе си. Този момент, в който мога да се отдам на себе си. Сипвам си вино и отпивам. Загасям  светлината. Паля свещи. Отварям прозореца, за да влезе лек полъх и затварям очи. Усмихвам се.
Вкъщи е там, където съм аз. Обичам да мълча. Да вдишвам щастието от въздуха на спокойния ми дом. Преди година можех само да мечтая за това спокойствие.  На мен самотата ми отива и си е моя. Не ми я взимайте. Простете на моята крайна, неблагодарна самодостатъчност, но съм щастлива, когато я имам.

Дишам и издишам.
Жива съм.
И това ми стига.

22.04.2018
Брюксел

Спя, заредена с твоята близост. Разменяме си погледи, прегръдки и целувки по челото. Когато отворя очи, изплаквам невъзможната ни обич...