Мога да ти разкажа себе си. Ще ме имаш в ръкопис на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче. Ще бързаш да събличаш светлината на деня, за да ме четеш тайно нощем. Жадно ще ме прелистваш, за да се търсиш по страниците на живота ми. Ще се разпознаваш като спомен, който пари очите ти. Не, не е от умората. Нито от самотата. От недовършеност е. Ще ме прибираш бързо на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче, за да избягаш от изреченията, в които ще ме прочиташ...
... А аз ще оставам по пръстите ти, изцапани с мастило...
No comments:
Post a Comment