Събудих се в 4 ч. сутринта с ужасно чувство за вина…как можах??? Не успях да заспя дълго след това… Станах и отидох да го търся…видях го в полумрака…кално, разбито, захвърлено...Сърцето! И ми стана тежко...сетих се за хилядите сърца, които биват разбивани, разкъсвани, наранявани... помислих си за моето сърце. В момента е толкова зле, че е в кома. Все още чува какво другите казват, но не реагира. Просто не може. В реанимация... А хилядите, милионите, милиардите хора, на които сърцето им е на пихтия...жалко подобие на сърце. Някой, някъде, някога е забил нокти в плътта, стискайки сърцето, за да изтече и последната капка кръв, и последното чувство, и последната надежда...Впива нокти още по - силно...Разкъсвайки го, раздирайки го, пробождайки го...Изтръгва го!
Разплаках се… защото това бе МОЕТО СЪРЦЕ, изхвърлено предишната вечер след поредното разкъсване, след поредния въпрос „За какво ми е то?” и след поредното решение да не принадлежи вече никога на човека, накарал го да почувства толкова мъка…Изхвърлих го там, на 20 метра между мен и него…като символ, че тези 20 метра вече никога няма и не могат да бъдат прекосявани…
Сърцето е като пеперуда. Докоснеш ли веднъж крилата й, те се чупят. Дори най – лекия допир може да руши. Така е и със сърцето. Лесно ранимо, почти никога възстановимо 100 процента. А често, веднъж наранено, остава такова за цял живот. Защото не позволява на никой да го доближи, да го излекува...От това сърце не става нищо. Няма рециклиране, просто за боклука, за бунището...
А дори и сърцето да иска да допусне някой, който да го закърпи, да зашие и превърже раните, то често няма кой. Всеки е твърде зает, за едно никакво чуждо, разбито сърце...затова отидох да си го взема....Затова прекосих тези няколко крачки от забранените към сърцето. Онова гуменото, лежащо на тротоара. Безпомощно, мръсно, като изгонено и бездомно кученце. Затова и аз реших да си го приютя обратно. И да се отнасям с него както подобава. Като със сърце!
Измих го, сложих го на слънце, до едни красиви лилави теменужки, които също бяха спасени преди време от смъртта. Поставих го на видимо място, за да може да се радва на живота и на хората, които също му се радват. Защото сърцето трябва да следва своя път и мисия...Защото трябва да е отворено за хора, които ще му помогнат. Аз днес помогнах на едно гумено сърце, кой ли ще помогне на моето...И то е на асфалта...прегазено...кърв
Ако видите разбито и изхвърлено сърце....спрете се, погалете го, дайте му утеха. Дайте му топлината на дланите си, топлината на вашето сърце. Защото едно сърце гори само в присъствието на друго. В останалите моменти, просто тлее и гасне....
Аз днес направих първата крачка…предстоят още толкова много, които, вярвам, че ще имам сили да извървя!
