всеки ден получавам подаръци:

цветя.

красиви моменти.

хора.

разговори. вдъхновения.

благодарна съм.

Готов ли си...

Готов ли си да опознаеш света ми? Да докоснеш всеки белег по тялото ми? Да чуеш всички думи, разбили сърцето ми и тези, които ме правят щастлива? Готов ли си да чуеш любимата ми песен, името на детето ни, да влезеш в моя дом, да видиш градa, в който съм израснала? Готов ли си да вкусиш любимия ми сладолед, кожата ми, среднощния ми чай? Готов ли си да помиришеш любимия ми парфюм, цвете, косата ми след баня, когато се излежавам на дивана, докато изсъхне? Готов ли си да ме обичаш? Мен, лудата, която все търси любов и не спира, която чувства, вижда, чува, усеща, че си някъде там и се доближаваш... Готов ли си да обичаш едно объркано момиче? Готов ли си за мен?

Защото ти беше до мен, когато цветовете ми увяхваха и не спираше да ги поливаш отново и отново с надеждата не да ги върнеш, а да поникнат нови... да ме направиш нова, с устойчиво стъбло и вечно зелени листа. Ти беше до мен, дори когато не исках, опитвайки се да те забравя..  а истината бе друга- исках те. Исках нощем да ме завиваш с душата си, за да ме сгрееш и да ме будиш с целувки, които да ме палят. Исках те, и още те искам...
Но не мога да те имам.

Просто е, но не е лесно.
Любовта да победи страха.

Всеки ден си крада време...моменти, секунди, минути. По-скоро часове. Твоите часове. Всяка вечер, всяка сутрин, когато мислите ми започват или свършват да пресъздават нещо, там ти намираш място. Всеки ден се питам как ли ухае кожата ти. Чувствам безвремие. Там си ти, не виждам друг, там си ти, със страниците си, с компютъра или книгата си, там ти четеш. Там ти пишеш. А аз те рисувам  с думи всеки ден, все по-нов и все по-желан. И си мечтая за момента, в който ти ще хвърлиш книгата, аз химикалката, и двамата ще творим заедно. Но той никога няма да дойде, и аз ще продължа да те рисувам. Скрито, в мислите си, където не стигаш и не виждаш. А думите не свършват, смесвам две или три и излизат все по-нови. Ти си все там, в мислите ми, все там с истините си, все там и все тъй желан, а желанието ми дори ме наранява понякога. Но си там, все там. 

Това, което няма да чуеш, ще напиша тук
(както обикновено).
Защото сме свикнали нещата да не вървят по план
и като при другите хора.
Обичам те
и това е.

Неделя

Времето е толкова мързеливо, че чак не иска да завали.

Стоя с тефтера  в ръка и гледам през прозореца. Изпотеното стъкло рисува пейзажи, кара ме да мисля и да си спомням... Факт е, че ми е в пъти по-лесно да рисувам пейзажи с думи, когато изпитвам тъга. Когато се чувствам добре, щастлива, завършена, просто не ми се получава. 

Има дни, в които съм наистина вдъхновена, но прекалено изморена, за да пиша, каквото и да е било. И днес имам какво да кажа и искам да кажа много неща. Но днес не ме спира само умората, а и разумът. 

Защото истината между редовете се приема трудно. 

Вечеря

Докато приготвям вечеря

вържи ми косата

целуни ме по челото

налей вино в две чаши

макар да пием от една

попитай ме как е минал денят ми

разкажи ми за твоя

и колко ти се е искало цял ден

да ме притиснеш до себе си

точно както сега.

"Колко се вълнуваш за срещата-от 1 до 10?"

Не осъзнаваш, че вече си влюбена, докато не се влюби някой друг в теб, а за него просто няма място. Когато всеки друг е натрапник и четеш с нежелание съобщенията, които ти изпраща, надявайки се да са от друг.
Може да са ти нужни месеци, може и години. В които си мислиш, че си силна и над нещата, че всичко е един флирт, който ще ти омръзне бързо и ще се върнеш в реалността. Но един ден те трясва по главата осъзнаването, че там, вътре в сърцето си, вече си срещнала този, който искаш. И трябва да направиш нещо, за да не избухнеш... защото този, който искаш, не е този, който можеш да имаш.  А този, който можеш да имаш, не е този, който искаш.

Ти си като мебел, която запълва стаята.
Ръката, която размества акордите на душата.
Сянката, която се спуска над мен като граблива птица.
Изпитанието на волята,
което не издържам.
Губя равновесие по теб,
а ти ми подаваш ръка,
отваряш ми очите,
сърцето,
за да влезеш
и излезеш
така, както си се появил.

Тежко се диша до мен.
Ако се научиш,
без да ти изсъхнат
 дробовете
 и желанието,
няма да ти трябва въздух
за да съществуваш...

Thought of the day

Това, което мога да напиша, не е това, което мога да направя... 

И това стига...

защото никой друг не ме разсмива като теб
защото си себе си
защото те е страх (но не си го признаваш)
защото си добър (дори когато си лош)
защото ме изслушваш и си готов да дадеш съвет
защото чувстваш, но те е страх да го покажеш
защото си отговорен
защото с теб започва денят ми
защото си последният човек, когото искам да чуя, преди да си легна
защото се бориш (със себе си понякога даже)
защото вярваш (в доброто у хората)
защото въпреки всичко си до мен (макар и да си далече)

защото ти си ти
и никой друг не е теб
и това стига

Ще се будя посред нощ.
Ще плача.
Ще пиша тъжни стихове.
Ще преживявам.
Ти ще ги четеш
И също ще преживяваш
Това, което не можем да преживеем заедно.  

Най-дългият ден не е този, в който очакваш някой да ти пише.
Най-дългият ден е този, в който се въздържаш ти да не му пишеш..

Събуждане

Събуждала съм се до някого, за когото не съм била сигурна. Събуждала съм се до гледащи ме невярващо очи. Събуждала съм се до болка. Събуждала съм се до неискащи да ме пуснат ръце. Събуждала съм се до някой, който не е бил сигурен. Събуждала съм се до края на любовта. Сега се събуждам сама. И усещам спокойствие. Днес съм голяма късметлийка. Събуждам се до живота си.

To my friends

There are times when things just seem hard and I'm running on empty, walking through days blind. There are moments when things seem too much and I'm losing the touch. But you are there for me, and every single day reminding me that I am capable, I am smart and strong and I will find my way. Hearts can hurt, minds can ache, the world may seem far too big and everything out of place. But I will reach my dreams no matter how difficult it seems, because you always believe in me and in all that I ever set out to do.

First thing in the morning

Една от сутрините,
в които отварям очи
и съм се събудила
наполовина с ума си
и наполовина със сърцето
и забравям, че обещах да те забравя,
и забравям, че не трябва да ти пиша,
а пръстите ми взимат телефона
за да ти кажат
"Добро утро и успешен ден"...

04.10. 2017
Талин

Обичам те от разстояние.
Без да мога да усетя аромата ти.
Без да мога да те прегърна.
Без да мога да целуна лицето ти.
Просто те обичам!

Така отдалеч те обичам!
Без да хващам ръката ти-
докосвам виртуално душата ти.

От разстояние те обичам,
Без да мога да се смея с теб.
Без да пея с теб песента, която обичаш.
Без да потъвам в очите ти.

Отдалеч те обичам. 

Всяка дума, която искам да ти кажа,
разкъсвам я на парчета и я изплаквам-
капка по капка, докато се сипят думите
върху самотен лист хартия.
Така те обичам.

Тайно и от разстояние.