Преоценка

Пресявайки пепелта от връзката ни,
намирам не едно нещо, заради което съм ти благодарна.
Мога да ти благодаря за веселите утрини,
за студените нощи
и за цялата обич, която някога си ми дарявал.
Благодаря ти за това, че те има,
и че имаше желание да споделяш.
Благодаря ти за хилядите стихотворения,
на които беше вдъхновител
и за множеството промени,
на които беше катализатор.
Благодаря ти за момичето, в което се превърнах
след раздялата...

Следи от теб

Ти си оставил следи от себе си

из цялата ми стая:

тук - някое посвещение, надраскано в полето на тефтер;

там - някое мече ме гледа с тъжни очи.

По завивката ми - следи от твоя мирис.

А тази нощ къде си?

В чия стая оставяш следи?

Или може би откриваш следи от мен,

които съм оставила в душата ти?

"Обичах я", Анна Гавалда

Книгата би се чела на един дъх, ако не те задушаваше на моменти, стомахът ти не се свиваше, а очите ти не се пълнеха със сълзи. Прочетох я в самолета на път за Брюксел, като на моменти едва сдържах сълзите си...

И защо?

Истината е, че това е една така обикновена, така банална история… И именно от „клишето” в нея боли.

Може да се разпознаете в някоя от героините, може и да не се. Но пак ще разберете. Винаги във всичко има две страни. Затова и никога не трябва да съдим без да знаем. И да знаем, пак не трябва.

Има няколко мисли, които със сигурност дълго ще нося в себе си след тази книга:

„Винаги говорят за тъгата на тези, които остават, но мислила ли си за чувствата на тези, които си отиват.”

***

"Всяка мисъл ме дърпаше все повече към дъното. Бях толкова уморена. Затворих очи. Представих си, че той пристига. В двора се чува шум на кола, той сяда до мен, целува ме и слага пръст на устата ми, за да изненада момичетата. Все още мога да усетя как ме докосва нежно по врата, неговия глас, неговата топлина, миризмата на кожата му, всичко е тук. Всичко е тук. Трябва само да помисля за него. След колко време човек забравя миризмата на този, който е обичал? И кога на свой ред забравя да обича? Подайте ми пясъчен часовник."

***

"Влюбих се така, както се хваща някаква болест - без да го искам, без да го вярвам, против волята ми и без да мога да се защитя и после...и после я загубих. По същия начин."

***

„Мисля, че това е нещо хубаво. Ти не беше обичана както трябва.”

„ – И какво заслужавам, според вас, господин Знам-всичко? - Заслужаваш да се отнасят с теб според това, което си. - Което означава? - Като с принцеса. Принцеса на модерните времена.”

***

„Живот като пунктирана линия… Нищо. Нещо. После отново нищо. После нещо. После пак нищо…”

***

„Не е ли невероятно да срещнеш някого и да си кажеш: с този човек се чувствам добре.”

***

Най-много ми въздейства една част, в която героинята описва всички онези "малки неща", които иска да прави с мъжа, когото обича, а не може поради невъзможността на тяхната връзка:

"на пикник, да дремя след обед край река, да ям праскови, да плувам, да танцувам, да те карам да се отместиш, когато заемаш цялото място, да постилам чаршафи, да си мия зъбите едновременно с теб, да ти пея песни, да се науча да плета, да ти изплета шал, да разплета този ужас, да пия Маргарита на сянка, да пея под дъжда, да ти казвам цялата истина, да си спомня, че не е хубаво да се казва цялата истина, да те слушам, да те държа за ръката, да изхвърлям боклука, да те питам дали ме обичаш още..."

Невероятно хубаво е да попаднеш на автор, който толкова пълно да описва всичко в собствената ти глава...

(from the net)

Едно спасено гумено сърце

Събудих се в 4 ч. сутринта с ужасно чувство за вина…как можах??? Не успях да заспя дълго след това… Станах и отидох да го търся…видях го в полумрака…кално, разбито, захвърлено...Сърцето! И ми стана тежко...сетих се за хилядите сърца, които биват разбивани, разкъсвани, наранявани... помислих си за моето сърце. В момента е толкова зле, че е в кома. Все още чува какво другите казват, но не реагира. Просто не може. В реанимация... А хилядите, милионите, милиардите хора, на които сърцето им е на пихтия...жалко подобие на сърце. Някой, някъде, някога е забил нокти в плътта, стискайки сърцето, за да изтече и последната капка кръв, и последното чувство, и последната надежда...Впива нокти още по - силно...Разкъсвайки го, раздирайки го, пробождайки го...Изтръгва го!
Разплаках се… защото това бе МОЕТО СЪРЦЕ, изхвърлено предишната вечер след поредното разкъсване, след поредния въпрос „За какво ми е то?” и след поредното решение да не принадлежи вече никога на човека, накарал го да почувства толкова мъка…Изхвърлих го там, на 20 метра между мен и него…като символ, че тези 20 метра вече никога няма и не могат да бъдат прекосявани…

Сърцето е като пеперуда. Докоснеш ли веднъж крилата й, те се чупят. Дори най – лекия допир може да руши. Така е и със сърцето. Лесно ранимо, почти никога възстановимо 100 процента. А често, веднъж наранено, остава такова за цял живот. Защото не позволява на никой да го доближи, да го излекува...От това сърце не става нищо. Няма рециклиране, просто за боклука, за бунището...

А дори и сърцето да иска да допусне някой, който да го закърпи, да зашие и превърже раните, то често няма кой. Всеки е твърде зает, за едно никакво чуждо, разбито сърце...затова отидох да си го взема....Затова прекосих тези няколко крачки от забранените към сърцето. Онова гуменото, лежащо на тротоара. Безпомощно, мръсно, като изгонено и бездомно кученце. Затова и аз реших да си го приютя обратно. И да се отнасям с него както подобава. Като със сърце!

Измих го, сложих го на слънце, до едни красиви лилави теменужки, които също бяха спасени преди време от смъртта. Поставих го на видимо място, за да може да се радва на живота и на хората, които също му се радват. Защото сърцето трябва да следва своя път и мисия...Защото трябва да е отворено за хора, които ще му помогнат. Аз днес помогнах на едно гумено сърце, кой ли ще помогне на моето...И то е на асфалта...прегазено...кърв

ящо, изтощено.
Ако видите разбито и изхвърлено сърце....спрете се, погалете го, дайте му утеха. Дайте му топлината на дланите си, топлината на вашето сърце. Защото едно сърце гори само в присъствието на друго. В останалите моменти, просто тлее и гасне....

Аз днес направих първата крачка…предстоят още толкова много, които, вярвам, че ще имам сили да извървя!