Следа...

Как искам да ти оставя белег,
следа, която няма да изчезне нито от годините,
нито от дъждовете и ветровете,
нито от момичетата, които ще дойдат след мен.
Искам да ме виждат в теб,
да ме усещат в думите и докосванията ти,
да не могат да избягат от очите ти
и да знаят, че някъде там аз съществувам
и ще е винаги така...
Ще съм с вас вечер,
ще пия от сутрешното ти кафе,
а тези моментни момичета
ще ме усещат по устните ти и в ръцете ти...
и как ще искат да избягат,
да ме победят,
да ме изместят,
и изгонят,
и колко бавно ще се предават,
когато не успеят
и колко бавно ще си тръгват
без да могат да стъпят в моята следа,
без да могат даже малко да я променят
съвсем леко да я размият...

(Някъде из нета)