и в крайна сметка, всичко се свежда до думите -
тези, от които ми става студено и объркват посоките,
тези, които убеждават душата ми, че ето-това е моят човек,
тези, които си писал небрежно, но аз помня
тези, които са казани, защото трябва,
и тези, които докоснаха сърцето ми
преди да се появи мълчанието....
и сега се опитвам да не си спомням, защото
пак ще има часове с 60 минути,
ще има дни с 86400 секунди,
ще има седмици,
без теб и без мен,
което май е най-страшното,
защото ще знам какво е имало
и какво липсва сега...
No comments:
Post a Comment