Раздвоен

Ти си имаш нея, защо съм ти аз?
Усмивката не е сладка двойна,
доверчивият поглед повторен
и думите пак да звучат, вече чути?
Защо са ти две сърца,
като имаш нейното,
което толкова те обича?
И ти не знаеш, нали?
Блъскаш се замаян в своя кафез от лъжи,
който сам изгради...
Бягаш от мен, бягаш от нея, бягаш от себе си.
Защо ли не можеш да решиш?
И щом се събудиш, отново си двоен,
отново объркан.
И все нямаш сили да кажеш "сбогом"...
Да хванеш самотата си за ръка,
да отидете в парка на пейката
с издялкани невидими инициалите ни -
моите, твоите, нейните.
Защо сме ти и двете, като не можеш и двете ни да обичаш?
Или сме нужен мъжки каприз?
Защо, като не можеш да сложиш и двете ни една до друга
в сърцето си и се разкъсваш между мислите си за нея и мен?
Явно нямаш сила.
Сила да се набереш над мечтите си и да дадеш свобода на сърцето.
Затова ме остави да летя!
Не ме завързвай с думи - красиви, но празни;
обещания-неизпълними.
Не се опитвай да ме задържиш.
Върни ми крилете.
Нека тя остане земна с теб.
Пусни ме от сърцето си!
Пусни ме да си отида-
защо съм ти аз? Като обичаш нея....