Не ми е нужно вече да летя.

Познавам доста страшно падане.

Сега изпитвам нужда от земя.

И дом. И обич. И оставане.

Една пътека, по която тичат

рошави усмихнати мечти, 

(и всичките на тебе да приличат и да имат твоите очи). 

Сега крилете ми са твоите ръце, 

протегнати към мен да ме прегърнат. 

Подарък ми е всеки ден, 

надеждата в мечтите ми прелива. 

Не ме е страх от нищо, 

щом теб те има. 

И знам, че нашата любов е началото на всичко!

На В.

 Има хора, които срещаш и първото нещо, което си мислиш е “този човек мога да го обичам”... 

Неделя

Благодаря ти за прекрасната неделя! И за начина, по който се чувствам, когато съм с теб. За мен ти си като глътка въздух. Онази живителна сила,която ми помага да продължа да вярвам, че най-хубавото тепърва предстои. Ти си щастието, което може би съм търсела и никога не съм постигала. 

Благодаря ти, че избра мен! Щастлива съм, че съм твоя. И не се успокоявам с това, че съм те намерила, а напротив – ще полагам усилия, за да заслужавам обичта ти всеки ден все повече и повече и да те накарам да забравиш всичко лошо от миналото. И никога няма да те предам!

На В.

Той е от тези мъже, които ти дават криле. Тези, които те слушат, когато говориш и помнят, без да предполагаш. Той е от тези мъже, които разбират какво им казваш, и какво не им казваш. Грижата за теб и това да си щастлива се усеща в неговите действия, мисли. Той е от тези мъже, на които виждаш искрица в погледа, когато се усмихваш искрено, щастливо, от сърце. 

Той е от тези мъже, които ти вярват, заложили са на теб и знаят, че това не е случайно. От тези мъже, които знаят своята граница, разбрали са и твоята. Тези мъже, които биха ти помогнали да вървиш след мечтите си, дори и само като стоят непоколебимо до теб, готови да останат там, дори и ако сбъркаш. 

Той е от тези мъже, в чиито прегръдки разбираш, че няма по-добро място, на което да бъдеш. Защото никой друг не те е карал да се чувстваш повече жена…

И в този момент всички клишета изчезват...Остава само усещането, че си точно там, където трябва и точно с този, с когото трябва... 

И един ден чаканото позвъняване се случва...поглеждаш екрана и виждаш името му.
"Как си, искаш ли да пием кафе в Бургас или да дойда до теб?".  Мислено сменяш няколко отговора "Много съм добре, благодаря". Сещаш се за другата жена...Едва ли заслужава това. Казваш му "Не правя това, което не бих искала някой друг да причини на мен", и любезно отклоняваш поканата.
Слушаш как е мислел за теб в Сицилия, дори по-често, отколкото е предполагал... слушаш как жената до него те е блокирала от неговия Фейсбук, как ревнува, как си мисли, че все още се чувате и виждате... слушаш каква странна връзка имали, но пък всичко си било наред там. После слушаш как светът може да бъде в краката ти, стига да поискаш. Продължават  сексуални закачки, и как ако четеш мислите му, ще ти стане горещо... "Шегички, не те пробвам"...  А после цял ден получаваш снимки от плажа и намеците продължават. Forever left too soon... очевидно.
Гледаш с празен поглед екрана на телефона. Гледаш лицето на снимката от плажа. Само преди месец това лице те изпълваше с усмивки и щастие. А сега не чувстваш нищо, освен раздразнение ... и малко тъга, защото отново си се заблудила в качествата на един мъж.
Ето как най-лесно се убива любовта...когато някой покаже истинското си лице, твоята идеалистична представа за него умира на секундата...
Поглеждаш към небето... Това ли било? И вече не боли. А напротив - чувстваш лекота и облекчение.
Благодариш на Господ. За поредния урок какво не искаш в живота си.
Влизаш в морето. Вълните измиват последното останало съмнение.
Жива си. Красива. Умна. Обичана. И най-доброто тепърва предстои!

Exactly...

Морето е магия. Обгръща те и те разлиства. Прочита те и те пренаписва. Когато си там, започваш да живееш друг живот... Откъсваш се, губиш се. Измерваш всичко в залези и изгреви. Можеш да бъдеш всякаква. Да се чувстваш свободна. Да бъдеш птица.  Да се разливаш като бурна вълна. Морето изчиства всичко, взима тежестта от раменете ти и ти помага да вървиш бавно, да дишаш леко и да живееш волно. Сега. То променя въпросите, носи отговорите и съдържа всички необходими истини в себе си. 

Поспри, заслушай се в шума на вълните. Подари си миг на безвремие. Усмихни се... и продължи!

Казват, че каквото ти е писано, това ще е.

Казват, че за любов не се моли, 

не се преследва, че правилната ще дойде, а ако сте се разделили, така е трябвало, боли-не боли, не се връщай, ти там място нямаш...

Но никой не чувства вместо теб... 

 На думи е лесно, важното е ти да решиш това твоята любов ли е и на какво си готов за нея, ако имаш шанс отново да я имаш. Ако ще целият свят да е срещу теб, какво значение ще има, когато един човек е повече! 

Затова ако всичко в теб крещи, че обичаш, както никога, обичай-с всеки дъх, ако не се получи, опитал си, разбрал си, че не зависи от теб, не си се отказал ти.

Понякога любовта е толкова близо,  а ние просто не вярваме, че е нашата, отказваме се да се борим и я пускаме лесно.