Любовта си тръгва във вторник

Малко преди да си тръгне, той се спира на прага.

Поглежда към мен и Джоли.

Напоява ни с мълчание и тихата скръб на сърцето, 

която оставя след себе си.

Да си представяш какво би могло да бъде там,

където нищо не е било.

Наказание, което не може да бъде сравнено с нищо друго.

Тази особена тъга,която нито те отчайва,

нито успяваш да се усмихнеш от нея.

Бяхме просто двама, съзерцаващи щастието.

Не успяхме да го опитаме,само говорихме за него.

Въпреки че аз го виждах в твоите очи, и в моите.

Но ти не го избра.

И сега Любовта стои на прага. 

Затвори вратата след нея. Защото аз не мога.

Ще стискам дръжката нерешително 

и ще гледам с празнотата на несбъдването.

Затвори и бягай от мен.

Остави ме да страдам за нещо,

което би могло да бъде прекрасно.

Но не беше писано, и не го написахме.

Много от тях няма да разберат душата ти. И това е нормално.
Много от тях няма да повярват в добротата ти. И това също е нормално. Всяко сърце е уникално. И макар да има една дума за любов, всеки я обяснява по свой си начин, различно. Някои искат ток, други спокойствие и топлина.
Много от тях не умеят да дават, без да чакат нещо в замяна. Не умеят да обичат безвъзмездно и не познават лоялност.
Много от тях няма да те обичат достатъчно. Няма да те обичат по начина, по който ти ще ги обичаш, по начина, по който заслужаваш да те обичат. Няма да те държат здраво, както ти ги държиш, няма да хванат ръката ти и да тръгнат - без да питат къде.
Много от тях няма... и ще ти е тъжно. Защото ти ще даваш безвъзмездно, ще държиш здраво и ще ги обичаш и зад гърба им. Много от тях няма.... но някой ден, някой ще разбере всичко в теб. Ще ти дава, колкото получава. Ще избере теб, пред всички останали.
Някой ден, някой ще има като твоето сърце... и пъзелът ще бъде цял.
Повярвай!

Липсваш ми, тати... 11.07.2020

За най-страхотния татко на света... Не помня защо така и не съм ти дала тази картичка. На рождения ти ден днес, не мога да спра да си спомням с кристална яснота колко богата съм била. И потичат сълзи от мъка, че никога не съм ти благодарила за това, че ме има.
Липсваш ми, тати. Знам, че толкова съм те критикувала и укорявала, че едва ли съм те познавала, че може би не съм разбрала колко си ни обичал. Колко съм те обичала. Колко си ми важен.
Прощавай, тати...че чак сега си спомням моментите, в които си ми показвал, че обичта се крие в малките неща. Че чак сега си спомням с почти физическа острота осмомартенските утрини с мирис на разцъфнала роза, омлетите, които обичаше да ти правя, разрязаната диня, изчистената за мен риба, как плача на коленете ти след поредното любовно разочарование, а ти галиш косата ми и казваш "И това ще мине"... Прости ми, че не съм разбрала как си ме оставил да раста свободна, без да изискваш нищо от мен. Прости ми, че не се смеех често с теб на шегите ти, а все размахвах пръст..
Прости ми, тати, че не си дадох сметка какво си ми дал.
Прощавай, че все изгубена в настигане на другите в материално и професионално отношение, не си дадох сметка как вместо кола и някоя скапана панелка, ти си ми дал топло завръщане у дома, посрещане на летището, залепени обувки, оправени контакти и малко градинско цвете в чашка, което да ми носи усмивки в необзаведения апартамент. Че си ме научил да имам мазоли вместо претенции.
Прощавай, че го осъзнавам чак когато вече те няма.
Единствено ми се иска да знаеш колко много те обичам и как ми се иска да имах време да ти кажа всичко това, вместо да го напиша.
Пращам ти светлина и се надявам някога, някъде да мога да ти кажа всичко, което сега не мога. Обичам те...

8.07.2020

Животът ни среща с различни хора, за да можем непрекъснато да се преоткриваме. Всеки един контакт с нов човек добавя частица от него в теб. Свързвате се. Понякога за кратко, друг път за по-дълго. Определяща е нуждата ни в този момент - за какво сме гладни, какво ни липсва. През цялото време запълваме парченца. Няма нищо грешно в това, напротив. Изградени сме от празноти, които някой друг с лекота ще съумее да залепи, защото съдържа за този даден момент решението в себе си.
Ако спрем за малко и се замислим за всички връзки, които са приключили, за всички хора, които са били част от живота ни или все още са, ще осъзнаем колко огромна нужда сме имали и имаме точно от тях, за да бъдем точно това, което сме.
Красиви са и срещите, и разделите. Не може да избегнем нито едното, нито другото. Единственото важно нещо е да бъдем отворени и да позволим случването им.
Да тръгнем, за да пристигнем.
Да се изгубим, за да се намерим.
Да дадем, за да получим.
Да потъваме, за да изплуваме.
Всяко парченце си идва на мястото, само когато разместим пъзела.

24.06.2020

Тази любов е ужасно различна.
Идва късно и бавно. Не разчита на нищо.
Не изпада в кризи. Не скърби истерично.
Само с теб, тишина и уют се засища.
Не ме лъже в очите. Няма капка очакване.
Няма рамка, посока и план за обичане.
Не тежи от надежди. Не заспива разплакана.
Не се буди отхвърлена, тъжна и ничия.
Появи се внезапно. Случайно.
И се вмъкна в света ми съвсем непоканена.
И... какво да я правя... Поглеждам в очите ти
и си мисля:
Нека остане.

24.06.2020 

На един клик разстояние

Има срещи, които се случват неочаквано и непретенциозно. Просто кликват. Срещаш някой, който вибрира на твоята честота. Споделяте еднакви интереси, имате еднакви виждания. Разчиствате място в живота си, и позволявате на другия просто да се случва. Естествено и автентично. Живеете сега! Искаш да даваш, без да получаваш нищо в замяна.
Знам само, че съм щастлива да те има. Излезе като магия от всичките ми сърчица и тайни желания, носейки ми всичко онова, от което имам нужда и което съм искала. Не знам как се случи. Знам само, че не искам да ме спираш да ти дам всичко онова, което нося в себе си-за теб! Казват, че жената е отражение на мъжа до нея и е много важно откъде взима и къде влага енергия. Аз обожавам своята до теб. Разлиства ме и разцъфтявам. До теб полетът ми е хубав. Не знам накъде ще ме отнесе. Но ми харесва да усещам как душата ми се издига и обикаля всички паралелни реалности, защото ти й показваш пътя към тях.
Искам да те изживявам всеки ден като за последно. Като за първи път. Безусловно. Красиво. Сега! Стигаш ми!

време беше да се разбере -
любовта не познава граници
и за нея няма карантина.
Любовта се разстила като дим,
като пухкав облак обгръща планетата.
Няма нищо да я удържи -
любовта накрая все ще те застига...