Въпреки всичко, не намирам нищо философско в търпението. Направи ме невротична драскачка на блог. Бързам към него с някакво налудничаво търпение. Ужас! Сменям “търпението“ с “постоянство“, че да ви изглеждам по-нормална. Награбила съм любов за двама под една мишница и хартиени торбички, пълни догоре с мечти. Не, не се уморявам пролетно, само понякога, когато го обичам насън. Лудостта е неуморна, слава Богу! Бързам да ми замирише кожата на него и пръстите ми да рисуват червени сърца по гърба му.
Бързам към Май. Той е моят Май!
No comments:
Post a Comment