Държеше ръцете ми
и казваше, че с мен се чувстваш жив,
отхвърляйки възможността,
че някой ден животът в теб ще изчезне
и по мечтаните следи на докосването
ще останат празни стъпки,
заради които ще се будиш нощем
и ще затваряш аромата от шала ми
в най-дълбоkoто чекмедже на паметта си.
Сега не смееш да угасиш лампата,
защото тогава споменът от онази последна сутрин
намира устните ти,
за да ти каже колко съм далече
и колко истинска...
No comments:
Post a Comment