Аз и ти

Бягаме от нещата, които не искаме да чувстваме...

Добре, че имаме работа, която да ни поглъща, семейства, които да ни прегръщат и път, по който винаги ще се разминаваме... 

"Как разбираш, че си влюбена?"

... Когато мисля за теб, докато слушам красива музика и искам да я споделим...
... Когато мисълта, че няма да те видя месеци наред, ме пронизва като с остър нож...
... Когато затварям очи и виждам усмивката ти...
... Когато се опитвам да те заменя с друг и да излъжа себе си...
... Когато си навсякъде... и винаги до мен в мислите ми...

Повече от любов, Р. Гизгинджиев

Най-тежки са онези моменти, в които имаш нужда да говориш, но не знаеш с кого. Минава ти през ум да се обадиш на най-близките си, но не намираш смисъл да го правиш, защото си сигурен, че думите им ще бъдат безсмислени и няма да ти дадат утеха. И си прав. В тези моменти преглъщаш болката си обратно, навътре към себе си и приемаш, че има дни и битки, които трябва да изживееш изцяло сам. Представяш си хората, които биха те разбрали точно сега – онези, за които си мислиш, че не е подходящо да звъннеш; не си ги виждал от много отдавна или не ги познаваш толкова добре. Онези, за които разумът ти казва, че не са ти близки, но душата ти намира утеха в погледа и гласа им. Тези хора не са родителите ни, не са децата ни, не са и приятелите ни, които виждаме ежедневно. В тези моменти разбираш, че ние не сме заедно с телата и думите си. Ние сме заедно единствено в мислите си.

Казват, че човек танцува
само с хората,
които истински
обича.
Обещавам,
че ще те науча
да танцуваш...

Не можем да бъдем
приятели -
ти не ми даде достатъчно
от душата си,
а аз ти дадох достатъчно,
за да ме разрушиш
без особени усилия
с едно изречение
вместо добро утро...

Прости ли си?

Душата ти прости ли ти
за неказаните думи,
и за казаните,
за изпуснатия шанс,
пропиляната любов
и безсънието,
с които успя така лесно
да я накажеш?

Do you know what I feel all day long?
In the morning, I feel like you’re nothing to me, but a good friend.
Then I start thinking about your manners, your voice, your words...
And when the sun goes down, the only thing I want is to be with you, anywhere, with you.
No words, no touches, just our favourite song on the radio.
And if it isn’t love, then I don’t know what is it.

Сърце

Не можеш
да му заповядваш
кога
кого
и колко силно
да започне да обича

само да спреш
да го слушаш.

Димитър Калбуров

Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна.
Накара ме да грея и летя.
Но пада се наистина трагично,
летиш ли със хартиени крила.
И лутам се. Задавам си въпроси,
а отговора никога не идва.
Във въздуха единствено се носи
една тъга, която ме залива.
И знам, че е безумно, че те искам.
И знам, че съм наистина глупачка.
И знам, че трябва вече да ми писне
и знам, че е безсмислено да плача.
Но слагам пак дежурната усмивка.
Изтривам бързо мокрите очи.
След малко ще ме видиш и не искам
да знаеш колко много ме боли.
Да знаеш всъщност как ме нараняваш
и всеки ден по малко ме изтриваш,
и всеки миг по малко ме предаваш...
Обичам те. Дори да ме убиваш.

Мълчанието е най-силният плач на една жена. Винаги можеш да разбереш колко много е наранена, когато започне да те игнорира.
Барбара Пийз 

Supergirls don't cry

Супермомичетата не плачат.
А скачат с главата надолу и обичат, без да чакат някой да ги хване преди дъното на бездната.
Едно падане стига, за да се научиш да летиш.
И да разбереш, че плачът не помага.
Напразното обичане минава бавно и онези, които най-малко заслужават, имат най-голямо място в сърцето ти... за да го разкъсат още повече.
Супермомичетата обаче продължават да вярват, че всичко ще бъде наред.
И чакат принца от приказките да ги целуне и прегърне със силните си ръце.
Да им свали акумулатора, да им смени крушките ... и да ги остави просто да бъдат момичета.
За да могат най-сетне да поплачат.
От щастие.

Не изгаряш

Изглеждаш такава тиха
и разсеяна, но може да
разпалиш сърцата на
хората без думи,
без пламъци,
без клечка кибрит.

-Венцислав Стефанов

Самотата е опасен магьосник

Самотата е опасен магьосник
Тя има способността да ни кара да вярваме в измислици
И съвсем умело да съчиняваме такива
Да откриваме надежда и в най-бездънния тунел
Отровен коктейл от опасни илюзии и повтарящи се случки...
В стремежа си да запълваме празнотата, изсипваме още повече празнота.
Празни хора, празни думи, празни обещания, празни нощи.
А уж са пълни,
А уж е любов,
И уж е приятелство
Даваме всичко, а не получаваме нищо,
дори не забелязваме...

Реален свят и нереални ние.

Общество, очаквания, ти и аз...

Опитваме да бъдем всичко друго,

но не и нас самите.

Единственото истинско е, 

че отминават дните

и все по-истински забравяме кои сме...

Не се намираме, а се изгубваме.

И много, много се страхуваме,

че не заслужаваме това, което искаме.

Но продължаваме все така

да мечтаем в студената прегръдка на нощта,

сънувайки онези, истински неща...

А после отново се събуждаме,

не знаейки кое е правилно, кое грешно.

Раняваме, а нас самите ни боли

и с оправдания продължаваме да бягаме.

А уж търсим истинското, но дали?

Recovery

The length of your recovery is determined by the extent of your injuries, sometimes visible, sometimes not. And it is not always successful. No matter how hard we work at it. Some wounds might never fully heal. You might have to adjust to a whole new way of living. Things may have changed too radically to ever get back to what they were. You might not even recognize yourself. It's like you haven't recovered anything at all.
You are a whole new person with a whole new life...

Колко време ми бе нужно да се науча да съм търпелива...

Да разбера, че това, което трябва да се случи, ще се случи.

Независимо колко енергия ще вложа в него.

Независимо колко много ще го пришпорвам.

Независимо колко много ще го искам.

Ще се случи, когато трябва.

Ще се случи, когато дойде моментът.

Ще се случи, когато съм готова.

Днес просто затварям очи и вярвам.

Че след тежкия ден винаги идва по-добър.

Че след провала винаги идва успех.

Че след дъното има единствено и само нагоре.

Че понякога дори да се разпадам, то това е за да се събера отново.

Че дори да съм сама, винаги ще се намери към кого да се обърна.

Че дори да ме боли, утре пак ще се усмихвам.

Защото след всяка буря винаги изгрява слънце.

Каква съм ли - изгубена,
дори сама не мога да се разбера,

някъде в пустинята съм, 

насред нищото,

с неизплакани сълзи

и счупени крила...
Забравих вече да летя...

It was you...

Герои и будители

Няма национален празник, който да чувствам свой.
Така и днес.  А пък ето- празник е, свързан с думите, словото, образованието, пробуждането, все неща, близки до моята същност, и пак не ми идва да кажа на глас честит  празник.
Не мога да се свържа.
Затова пък с лекота се свързвам и благодаря на хората в живота ми, на които сама съм дала титлата герой или будител.
Хората, които ме карат да бъда повече всеки ден.
Всеки ден е празник, в който чествам именно тях.
Тихите герои.