… ’cause even if we want, we can’t have more. no one can.

докато имаме какво да си кажем, а тишината не тежи
докато всяка дума е утеха, а всеки поглед- дом
докато предпочитаме ръцете си една в друга, вместо по джобовете…

дотогава докато има смисъл, радост, любов, не повече, не по-малко, нека повървим заедно.

колкото, толкова. щастието не се брои в часове и дни, а в мигове.

(Разпилени парченца)