Работих много и почти успях да изпразня душата си за 4 години. Сега обаче другата в мен нахлува с всичка сила отново. Всички емоции и чувства, които съм подтискала, се изливат като пороен дъжд всеки ден и нощ. А в стомаха ми има дупка, сякаш някой е изрязал половината ми органи.
Усмихвам се, за да не се издам. Устойчива и изпъната като войник. Така си тъгувам-с ежедневна военна дисциплина.
А нощем, затварям очи и виждам теб. Чувам думите ти, които ме карат да мисля и чувствам отново. Привличане на интелектуално ниво, игра на мозъчни клетки, усмивки и сарказъм.
Отварям очи и плача. От благодарност, че събуди заспалата друга. Без нея бях полужива.
Обещах ти, че ще пиша...
Чети ме.
Усмихвам се, за да не се издам. Устойчива и изпъната като войник. Така си тъгувам-с ежедневна военна дисциплина.
А нощем, затварям очи и виждам теб. Чувам думите ти, които ме карат да мисля и чувствам отново. Привличане на интелектуално ниво, игра на мозъчни клетки, усмивки и сарказъм.
Отварям очи и плача. От благодарност, че събуди заспалата друга. Без нея бях полужива.
Обещах ти, че ще пиша...
Чети ме.
