Ние

 Ние. Ние сме всяко малко нещо в моя ден, което просто трябва да узнаеш, за да не съм единствената, наслаждаваща се на красотата му. Ние сме страхотната нова песен, която намерих толкова случайно и трябва, трябва да чуеш. Цялата е текст, а още повече - мелодия. Ние сме изгрев на нещо голямо, много по - голямо от слънцето, много по - сгряващо от лъчите му, много по - красиво от топлите му цветове. Ние сме пеперудите в стомаха ми, които летят всеки път, когато сме заедно. Прегръдките ти ухаят на любов, а пръстите ти са магнити за душевните ми струни. Вечност сме.

Първи месец любов...

Седмица. Месец. Година. Искам да изживея всичките с теб. Да плача на рамото ти, когато губя себе си и падам, и да държа ръката ти, докато се изправяш, намерил мен, намерил себе си. Да целувам очите ти, когато блестят след песен, танц, театър, а ти да целуваш мен, когато отново заспивам по време на филм. Да ловим морски звезди заедно и щастливи мигове. Да вдишваме планински лесове и аромата на другия. Да се разхождаме сред цветни полета. Да те обичам. Завинаги. Защото понякога годините не стигат...

Има дни, в които се чувстваш окрилена. От вярата в доброто. И сбъднатите мечти. От тихо изреченото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове щастие. 

В тези дни разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща. В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката. В очите на дете.

Не зная как да те опиша.

Емоция, любов, спокойствие...

За мен си дом, блясъкът в очите и усмивката. 

За мен си любимото “добро утро”.

И целувката за лека нощ.

Всеки един момент, който искам да запаметя,

 е свързан с теб.

Ти си ми всичко.

Любов си.

Няма нужда от много думи, 

когато сърцата и душите ни говорят. 

 Не ми е нужно вече да летя.

Познавам доста страшно падане.

Сега изпитвам нужда от земя.

И дом. И обич. И оставане.

Една пътека, по която тичат

рошави усмихнати мечти, 

(и всичките на тебе да приличат и да имат твоите очи). 

Сега крилете ми са твоите ръце, 

протегнати към мен да ме прегърнат. 

Подарък ми е всеки ден, 

надеждата в мечтите ми прелива. 

Не ме е страх от нищо, 

щом теб те има. 

И знам, че нашата любов е началото на всичко!

На В.

 Има хора, които срещаш и първото нещо, което си мислиш е “този човек мога да го обичам”... 

Неделя

Благодаря ти за прекрасната неделя! И за начина, по който се чувствам, когато съм с теб. За мен ти си като глътка въздух. Онази живителна сила,която ми помага да продължа да вярвам, че най-хубавото тепърва предстои. Ти си щастието, което може би съм търсела и никога не съм постигала. 

Благодаря ти, че избра мен! Щастлива съм, че съм твоя. И не се успокоявам с това, че съм те намерила, а напротив – ще полагам усилия, за да заслужавам обичта ти всеки ден все повече и повече и да те накарам да забравиш всичко лошо от миналото. И никога няма да те предам!

На В.

Той е от тези мъже, които ти дават криле. Тези, които те слушат, когато говориш и помнят, без да предполагаш. Той е от тези мъже, които разбират какво им казваш, и какво не им казваш. Грижата за теб и това да си щастлива се усеща в неговите действия, мисли. Той е от тези мъже, на които виждаш искрица в погледа, когато се усмихваш искрено, щастливо, от сърце. 

Той е от тези мъже, които ти вярват, заложили са на теб и знаят, че това не е случайно. От тези мъже, които знаят своята граница, разбрали са и твоята. Тези мъже, които биха ти помогнали да вървиш след мечтите си, дори и само като стоят непоколебимо до теб, готови да останат там, дори и ако сбъркаш. 

Той е от тези мъже, в чиито прегръдки разбираш, че няма по-добро място, на което да бъдеш. Защото никой друг не те е карал да се чувстваш повече жена…

И в този момент всички клишета изчезват...Остава само усещането, че си точно там, където трябва и точно с този, с когото трябва... 

И един ден чаканото позвъняване се случва...поглеждаш екрана и виждаш името му.
"Как си, искаш ли да пием кафе в Бургас или да дойда до теб?".  Мислено сменяш няколко отговора "Много съм добре, благодаря". Сещаш се за другата жена...Едва ли заслужава това. Казваш му "Не правя това, което не бих искала някой друг да причини на мен", и любезно отклоняваш поканата.
Слушаш как е мислел за теб в Сицилия, дори по-често, отколкото е предполагал... слушаш как жената до него те е блокирала от неговия Фейсбук, как ревнува, как си мисли, че все още се чувате и виждате... слушаш каква странна връзка имали, но пък всичко си било наред там. После слушаш как светът може да бъде в краката ти, стига да поискаш. Продължават  сексуални закачки, и как ако четеш мислите му, ще ти стане горещо... "Шегички, не те пробвам"...  А после цял ден получаваш снимки от плажа и намеците продължават. Forever left too soon... очевидно.
Гледаш с празен поглед екрана на телефона. Гледаш лицето на снимката от плажа. Само преди месец това лице те изпълваше с усмивки и щастие. А сега не чувстваш нищо, освен раздразнение ... и малко тъга, защото отново си се заблудила в качествата на един мъж.
Ето как най-лесно се убива любовта...когато някой покаже истинското си лице, твоята идеалистична представа за него умира на секундата...
Поглеждаш към небето... Това ли било? И вече не боли. А напротив - чувстваш лекота и облекчение.
Благодариш на Господ. За поредния урок какво не искаш в живота си.
Влизаш в морето. Вълните измиват последното останало съмнение.
Жива си. Красива. Умна. Обичана. И най-доброто тепърва предстои!

Exactly...

Морето е магия. Обгръща те и те разлиства. Прочита те и те пренаписва. Когато си там, започваш да живееш друг живот... Откъсваш се, губиш се. Измерваш всичко в залези и изгреви. Можеш да бъдеш всякаква. Да се чувстваш свободна. Да бъдеш птица.  Да се разливаш като бурна вълна. Морето изчиства всичко, взима тежестта от раменете ти и ти помага да вървиш бавно, да дишаш леко и да живееш волно. Сега. То променя въпросите, носи отговорите и съдържа всички необходими истини в себе си. 

Поспри, заслушай се в шума на вълните. Подари си миг на безвремие. Усмихни се... и продължи!

Казват, че каквото ти е писано, това ще е.

Казват, че за любов не се моли, 

не се преследва, че правилната ще дойде, а ако сте се разделили, така е трябвало, боли-не боли, не се връщай, ти там място нямаш...

Но никой не чувства вместо теб... 

 На думи е лесно, важното е ти да решиш това твоята любов ли е и на какво си готов за нея, ако имаш шанс отново да я имаш. Ако ще целият свят да е срещу теб, какво значение ще има, когато един човек е повече! 

Затова ако всичко в теб крещи, че обичаш, както никога, обичай-с всеки дъх, ако не се получи, опитал си, разбрал си, че не зависи от теб, не си се отказал ти.

Понякога любовта е толкова близо,  а ние просто не вярваме, че е нашата, отказваме се да се борим и я пускаме лесно.  

Любовта си тръгва във вторник

Малко преди да си тръгне, той се спира на прага.

Поглежда към мен и Джоли.

Напоява ни с мълчание и тихата скръб на сърцето, 

която оставя след себе си.

Да си представяш какво би могло да бъде там,

където нищо не е било.

Наказание, което не може да бъде сравнено с нищо друго.

Тази особена тъга,която нито те отчайва,

нито успяваш да се усмихнеш от нея.

Бяхме просто двама, съзерцаващи щастието.

Не успяхме да го опитаме,само говорихме за него.

Въпреки че аз го виждах в твоите очи, и в моите.

Но ти не го избра.

И сега Любовта стои на прага. 

Затвори вратата след нея. Защото аз не мога.

Ще стискам дръжката нерешително 

и ще гледам с празнотата на несбъдването.

Затвори и бягай от мен.

Остави ме да страдам за нещо,

което би могло да бъде прекрасно.

Но не беше писано, и не го написахме.

Много от тях няма да разберат душата ти. И това е нормално.
Много от тях няма да повярват в добротата ти. И това също е нормално. Всяко сърце е уникално. И макар да има една дума за любов, всеки я обяснява по свой си начин, различно. Някои искат ток, други спокойствие и топлина.
Много от тях не умеят да дават, без да чакат нещо в замяна. Не умеят да обичат безвъзмездно и не познават лоялност.
Много от тях няма да те обичат достатъчно. Няма да те обичат по начина, по който ти ще ги обичаш, по начина, по който заслужаваш да те обичат. Няма да те държат здраво, както ти ги държиш, няма да хванат ръката ти и да тръгнат - без да питат къде.
Много от тях няма... и ще ти е тъжно. Защото ти ще даваш безвъзмездно, ще държиш здраво и ще ги обичаш и зад гърба им. Много от тях няма.... но някой ден, някой ще разбере всичко в теб. Ще ти дава, колкото получава. Ще избере теб, пред всички останали.
Някой ден, някой ще има като твоето сърце... и пъзелът ще бъде цял.
Повярвай!

Липсваш ми, тати... 11.07.2020

За най-страхотния татко на света... Не помня защо така и не съм ти дала тази картичка. На рождения ти ден днес, не мога да спра да си спомням с кристална яснота колко богата съм била. И потичат сълзи от мъка, че никога не съм ти благодарила за това, че ме има.
Липсваш ми, тати. Знам, че толкова съм те критикувала и укорявала, че едва ли съм те познавала, че може би не съм разбрала колко си ни обичал. Колко съм те обичала. Колко си ми важен.
Прощавай, тати...че чак сега си спомням моментите, в които си ми показвал, че обичта се крие в малките неща. Че чак сега си спомням с почти физическа острота осмомартенските утрини с мирис на разцъфнала роза, омлетите, които обичаше да ти правя, разрязаната диня, изчистената за мен риба, как плача на коленете ти след поредното любовно разочарование, а ти галиш косата ми и казваш "И това ще мине"... Прости ми, че не съм разбрала как си ме оставил да раста свободна, без да изискваш нищо от мен. Прости ми, че не се смеех често с теб на шегите ти, а все размахвах пръст..
Прости ми, тати, че не си дадох сметка какво си ми дал.
Прощавай, че все изгубена в настигане на другите в материално и професионално отношение, не си дадох сметка как вместо кола и някоя скапана панелка, ти си ми дал топло завръщане у дома, посрещане на летището, залепени обувки, оправени контакти и малко градинско цвете в чашка, което да ми носи усмивки в необзаведения апартамент. Че си ме научил да имам мазоли вместо претенции.
Прощавай, че го осъзнавам чак когато вече те няма.
Единствено ми се иска да знаеш колко много те обичам и как ми се иска да имах време да ти кажа всичко това, вместо да го напиша.
Пращам ти светлина и се надявам някога, някъде да мога да ти кажа всичко, което сега не мога. Обичам те...

8.07.2020

Животът ни среща с различни хора, за да можем непрекъснато да се преоткриваме. Всеки един контакт с нов човек добавя частица от него в теб. Свързвате се. Понякога за кратко, друг път за по-дълго. Определяща е нуждата ни в този момент - за какво сме гладни, какво ни липсва. През цялото време запълваме парченца. Няма нищо грешно в това, напротив. Изградени сме от празноти, които някой друг с лекота ще съумее да залепи, защото съдържа за този даден момент решението в себе си.
Ако спрем за малко и се замислим за всички връзки, които са приключили, за всички хора, които са били част от живота ни или все още са, ще осъзнаем колко огромна нужда сме имали и имаме точно от тях, за да бъдем точно това, което сме.
Красиви са и срещите, и разделите. Не може да избегнем нито едното, нито другото. Единственото важно нещо е да бъдем отворени и да позволим случването им.
Да тръгнем, за да пристигнем.
Да се изгубим, за да се намерим.
Да дадем, за да получим.
Да потъваме, за да изплуваме.
Всяко парченце си идва на мястото, само когато разместим пъзела.

24.06.2020

Тази любов е ужасно различна.
Идва късно и бавно. Не разчита на нищо.
Не изпада в кризи. Не скърби истерично.
Само с теб, тишина и уют се засища.
Не ме лъже в очите. Няма капка очакване.
Няма рамка, посока и план за обичане.
Не тежи от надежди. Не заспива разплакана.
Не се буди отхвърлена, тъжна и ничия.
Появи се внезапно. Случайно.
И се вмъкна в света ми съвсем непоканена.
И... какво да я правя... Поглеждам в очите ти
и си мисля:
Нека остане.

24.06.2020 

На един клик разстояние

Има срещи, които се случват неочаквано и непретенциозно. Просто кликват. Срещаш някой, който вибрира на твоята честота. Споделяте еднакви интереси, имате еднакви виждания. Разчиствате място в живота си, и позволявате на другия просто да се случва. Естествено и автентично. Живеете сега! Искаш да даваш, без да получаваш нищо в замяна.
Знам само, че съм щастлива да те има. Излезе като магия от всичките ми сърчица и тайни желания, носейки ми всичко онова, от което имам нужда и което съм искала. Не знам как се случи. Знам само, че не искам да ме спираш да ти дам всичко онова, което нося в себе си-за теб! Казват, че жената е отражение на мъжа до нея и е много важно откъде взима и къде влага енергия. Аз обожавам своята до теб. Разлиства ме и разцъфтявам. До теб полетът ми е хубав. Не знам накъде ще ме отнесе. Но ми харесва да усещам как душата ми се издига и обикаля всички паралелни реалности, защото ти й показваш пътя към тях.
Искам да те изживявам всеки ден като за последно. Като за първи път. Безусловно. Красиво. Сега! Стигаш ми!

време беше да се разбере -
любовта не познава граници
и за нея няма карантина.
Любовта се разстила като дим,
като пухкав облак обгръща планетата.
Няма нищо да я удържи -
любовта накрая все ще те застига...