Ние

 Ние. Ние сме всяко малко нещо в моя ден, което просто трябва да узнаеш, за да не съм единствената, наслаждаваща се на красотата му. Ние сме страхотната нова песен, която намерих толкова случайно и трябва, трябва да чуеш. Цялата е текст, а още повече - мелодия. Ние сме изгрев на нещо голямо, много по - голямо от слънцето, много по - сгряващо от лъчите му, много по - красиво от топлите му цветове. Ние сме пеперудите в стомаха ми, които летят всеки път, когато сме заедно. Прегръдките ти ухаят на любов, а пръстите ти са магнити за душевните ми струни. Вечност сме.

Първи месец любов...

Седмица. Месец. Година. Искам да изживея всичките с теб. Да плача на рамото ти, когато губя себе си и падам, и да държа ръката ти, докато се изправяш, намерил мен, намерил себе си. Да целувам очите ти, когато блестят след песен, танц, театър, а ти да целуваш мен, когато отново заспивам по време на филм. Да ловим морски звезди заедно и щастливи мигове. Да вдишваме планински лесове и аромата на другия. Да се разхождаме сред цветни полета. Да те обичам. Завинаги. Защото понякога годините не стигат...

Има дни, в които се чувстваш окрилена. От вярата в доброто. И сбъднатите мечти. От тихо изреченото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове щастие. 

В тези дни разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща. В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката. В очите на дете.

Не зная как да те опиша.

Емоция, любов, спокойствие...

За мен си дом, блясъкът в очите и усмивката. 

За мен си любимото “добро утро”.

И целувката за лека нощ.

Всеки един момент, който искам да запаметя,

 е свързан с теб.

Ти си ми всичко.

Любов си.

Няма нужда от много думи, 

когато сърцата и душите ни говорят.