Inspired ...

май приличам на дете, привързало се към любимата си кукла...

be careful what you wish cause it may come true...

.. but if you are afraid of fire you shouldn't play with matches...

One life... many moments

It’s an exciting moment….. when you go to listen to your favourite pop singer in a cosy club with the people you love.... the crowd roaring in delight and you feel bliss and joy.

It’s a happy moment….. when a little girl is cuddled in her mother's arms… and she looks at her with those adoring eyes to say I love you and you feel like your heart will burst with joy...

It’s a special moment…. when you make cakes for someone special... and then that someone takes your hand and says, “Thank you for everything!”.....

It’s the perfect moment….. when you eat a delicious food made with so much love, when you drink wine with a friend, or when you lie on the floor with a pijama playing with her daughter... and a pair of doting eyes look at you with such trust…

It’s a shining moment….. like a little star you fall from the heavens when you find out that your world is a wonderful place and you are never alone and have people that make you smile...

So many moments…....so many blessings…....too many (Thank God) to write down here.

(love letter from a friend to one mother and her daughter :))

От много болка вече няма как да заболи...

A letter to you

Life is strange sometimes. It is strange that you could find the most real feelings and emotions with a person that you will never be with...
Every time when I want to tell you something and you are not here, I am writing you a letter or a poem in a small notebook.. but this morning I decided not to write in the notebook, because I am so thirsty and eager to share myself with you, at least virtually, to tell you how you make me feel.
Let me tell you about all the times when your words, said in the right time when everything seems to collapse over my head made me dance happily in my mind all day .
I have read that there are meetings in life that the souls determine to happen long before they happen. Probably that is the reason why we met, my soul wanted you to happen to me like a rebirth, like a beginning of a new life, new emotions... and you came to me like a distraction, like a sacred madness, like a fire in which I left my heart and my whole being to burn. You are destroying and rebuilding at the same time everything inside me ... destroying the fences of fear and building beautiful gardens of feelings and emotions.. burning the expectations of tomorrow, as we can never have our tomorrow, but giving me the joy of the present moment, the joy of each of the 86400 seconds that I could spend with you...and the hope for the future.
I know that such fire, if you let it burn, will make you all to ashes.
Sometimes I feel as if I created my own fairytale, but then the feeling of you appears so bright and real as it happened I wrote to you last time, as if this feeling wants to remind me how real is the path that you turned out to be for me... A path showing me the right way to happiness, even when this happiness will be shared with somebody else...
During the past year my closest friends were telling me how difficult will be for me to live like this. But the fact is that it is not hard at all. My life has changed a lot, I have changed a lot... and the only thing missing in my life is your physical presence. I miss your presence and your warmth, your scent, your eyes, your chin, your smile, your approach to life...That new girl in me will always remember what you did for her, how you wake her up to feel again, to wish to experience new things and to fight for her happiness.
I know that there is a possibilty that we never meet again and I really hope that you will have all the happiness in the world, and your beautiful 86400 seconds every day. I am having mine also, enjoying all the little things, like you tought me....

and you are in my thoughts... always!

The place I want to see before I die ... Maldives, Heaven on Earth!

С аромат на кафе...

Дори кафето сутрин ми напомня за теб...
всяка сутрин го пия,
за да усетя вкуса ти,
изпивам те и
чувам гласа ти,
а вечер отново
изгарям в очакване на съня ,
в който играеш главната
роля.
Ароматът на кафе,
с мляко и много пяна
е всичко, което по необичаен
начин ми напомня за теб.. .

Can't have you, can't leave you...

В първите дни на септември
сълзи разтапят
усмивките.
Кожата,
подгизнала от въздишки.
Обещания се събират
в очите ни...
но пак някак тъжно е...
и боли от невъзможност...

Staring into his eyes always made me feel so special...

Още е така... Всъщност аз вече не го гледам, но... го сънувам. И когато се събудя, тялото ми трепери там, където ме е докоснал в съня. И се чувствам повече от прекрасно. Но не може да продължавам така. Не мога вечно да мечтая за нещо, което отдавна е далеч от мен. В един момент ще се предам. Ще затворя очи и ще се правя, че не го виждам във всеки един момент, когато имам нужда от него... Ще си наложа да изчезне, няма да говоря за него, няма да трепвам всеки път, когато чуя името му, или когато видя плаж, или когато мина покрай пейки, спомняйки си нашата пейка, нашия плаж и всички кратки откраднати мигове... И след това, след дни, или месеци, или години, той най-накрая ще изчезне, или ще се скрие някъде дълбоко в мен. И тогава може би ще съм свободна...
Защото.. Аз не вярвам, че има нещо вечно, и това ще изчезне. След време... Но още ми се иска да знаех какво си мисли и дали всеки път се усмихва, когато си спомни за мен.
По дяволите, липсва ми да бъда луда и да будя детето в себе си, защото в момента просто няма с кой да съм луда. Не, че нямам приятели, но е различно.. Те никога няма да се лигавят с мен щом става дума за Пожарна и Гражданска защита и никога няма да тръгнат да тичат в пясъка за да ми докажат, че голямата вълна няма да стигне до нарисуваното сърце на брега... И няма да ме държат за ръка и да се хилят, когато продавачите ни мислят за съпрузи и ни питат къде всъщност живеем, след като сме от две различни държави... И няма как да седя с тях на пейката в парка, прегърнати и да седим без да говорим, изпивайки се с очи, защото просто така е по-приятно. И те никога не биха ми се смяли как плувам, или как бъркам думите, опитвайки се да кажа нещо на техния език... И те всъщност не са той...

All I want is someone I can't resist. You,yes, you...

Днес се замислих, след като ме попитаха дали мисля, че съм изпитала нещо наистина специално към него. И дали мисля, че ще го изпитам някога отново.. Няма. Беше уникално, единствено. И глупаво.
no, i just can't take the pain
no, i'll never feel the same
Това е, което имах предвид. Беше.. Прекалено болезнено. И толкова... вдъхновяващо.

Малките неща

(На А.)

Веднъж седмично
запазвам един ден само за мен-
за чаша капучино и малък бананов мъфин,
направен с много любов,
за книга, тишина и разсъждаване
над нищо определено...
просто лично време
да бъда сама със себе си
и да се наслаждавам на всички любими
МАЛКИ НЕЩА,
които правят живота ГОЛЯМ!

Един ден...

Надявам се
един ден
да имам дом
с бели стени
и прозорци от пода до тавана,
с гледка към зелен двор,
удобен диван за дълги почивки
и голяма дървена маса
за чести и сладки вечери
с моите скъпи приятели...

И малко за приятелите...

Днес не съм тъжна, но отново ми се прииска да напиша нещо, този път за приятелите. В деня след празника на Свети Валентин, считан за празник на любовта и приятелството, няма как да не се замислиш за тези неща...

Неминуемо „Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат” изниква в съзнанието ми... И се замислям съществува ли такова приятелство в нашия свят?

Можеш ли да споделиш болката си и да я разбереш у човека до себе си? И не боли ли още повече, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките ти „доверени”хора са били до теб заради някаква конкретна причина, но не и заради това, което си ти самият .

За мен приятелството е общуване – с думи и жестове, сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед, възможност за себеотдаване и същевременно себеоткриване, опит за разбиране и съпреживяване с човек, който не ти е безразличен.

В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Колко от приятелите ви са плакали с вас? Колко са пренебрегвали собствените си желания в името на приятелството? Едва ли са много, ако ги има. За това съм щастлива, защото аз имам такива. Защото са с мен не само в щастието, но и в нещастието. Те са част от мен, от живота ми, както и аз съм част от тях. Имаше хора до мен в най-трудните ми моменти, които ми помогнаха. Обичам ги и знам, че и те ме обичат. Споделяме общите радости и сълзите също са общи, защото сме едно цяло...дори след години раздяла... защото сме приятели! Те знаят всичко за мен, както и аз за тях. Познават всяка една лоша страна от характера ми и въпреки това са с мен. Когато съм сама и се чувствам зле, си спомням за тях, усмихвам се. Те донасят светъл лъч в тъмнината, шарките в черните дни.

Понякога грешим, понякога се разделяме... но тогава, дори и след години, хващаме кълбото от грешки и го развързваме, възел по възел, заедно! Винаги заедно!

A Beach in Baja (Sand in My Shoes- Dido)

From my heart to yours

I have to show you everything!
Where is Toba&Co -
my favorite place for drinking Mojito
and what is "my Sofia" -
old and crumpy
monumental...
where I drink my cappuccino with a friend
and where I spend my lunch breaks with her...
Let's sit for a second
in the park
in front of the National Theater
'cause I often sit there
to get a rest of life
and to drink my coffee from plastic cup ...
and then the cute couple
stops in front of us.
Two kids are playing around
just above our heads...
and you keep staring and staring at me
in the silence
in front of the red magnificent building.
I caress your cheek,
kiss you on the lips,
put my head on your shoulder,
and you never take your eyes off me...
Are we just fragments of two freed souls?
This is too complicated,
but who cares...
We still have our few moments before we go..
unless we count hearts,
'cause then we have them all...

Отново

И пак се ядосвам, повтарям стари грешки, излъгвам машинално, уж за да не нараня някой, оказва се лош ход и всичко завършва с леко сърдене и няколко безсънни нощи. Топлата вода от душа пръска остатъци от полузабравени миризми, докато се мъча да не си спомням за неизмитото и неизстъргано добре с гъба и душ-гел минало...
Затварям очи и знам, че съм си у дома, в моето легло, с моята музика и аромат на ванилия и кокос и се свивам под одеалото - нямам сили за усилия. И спокойствието ме обзема....после отново яд от повторените грешки, и танц със стара песен и кафе. Така е добре, прекрасно... да, така трябва да бъде, защото съм жива и с душа, която се поддава на всичко хубаво, лошо, порочно и истинско в живота!

Remembering...

„… предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който можеш да споделиш пълнотата си.“

Нийл Уолш

Just Sunday feelings...

Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъка на очите ти, който сияе още в моите сънища... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш... Боже мой, така ми липсваш сега!!!
Липсват ми онези откраднати и скрити погледи... Липсват ми онези твои усмивки... Липсва ми чувството, което изпитвах, когато минеше покрай мен и засичах яснотата на очите ти, вперени в мен... Липсва ми това, което изпитвах, когато се обърнех след като си ме подминал, и виждах как ме гледаш...Липсва ми начина, по който дишаш, когато те докосна, макар и неволно..
Липсват ми всичките ти физиономии, особено много ми липсва как имитираш Мистър Бийн... и всички онези анимационни герои... Липсва ми да пия сутрин кафето си с теб, да хапвам банани и да ходя боса по пясъка... Да гледам изгрева, залеза, да топлиш краката ми, да галиш косата ми и да изпиваш всяка част от мен, като за последно... . Липсва ми начина, по който ме караше да се чувствам - истинска жена, истински професионалист ... и същевременно събуждаше всичко детско и лудо и ме връщаше назад във времето...

Обичам живота и всяка секунда от него, откакто ти ми показа колко е красив и как да го живея...
Обичам да знам, че те има! Да усещам, че мислиш за мен. Да препрочитам писмата ти и да плача.
Обичам това, че никога не разбрах как го направи, но ме откри!
И ме прероди, когато не очаквах да видя отново усмивка на лицето си.
Обичам тези спомени, снимки и тихи кътчета в сърцето ми, които принадлежат само на теб и ме карат да се усмихвам всяка сутрин и да благодаря на Бога, че съм жива и те срещнах!

Без теб...

Без теб нищо вече няма да е същото... поглеждам поредното любовно изречение, с което ми говориш... защото и аз не мога да говоря с нелюбовни. За пореден път го приемам за част от теб... част от сърцето ми... като теб. Все по-често се усещам, че не знам... а само усещам... чувствата си, мислите ти... и все по-често усещам, че имам нужда да казвам "обичам те", защото когато липсваш е толкова трудно да го показвам... И знам, че е неописуемо трудно да ме понасяш такава... малка, далечна, невъзможна! Опитвам се да се вкарвам в описания... които ми отиват, но някак не са за мен... а теб те чакам пак, тихо сгушена в ъгъла...
Единствената константа на любовта ми е, че е твоя... не влизам в рамки, не се побирам в чужди разбирания... моята любов е всичко, което поискаш...

Най-страшното

Най-страшното след любовта, може би, не е споменът, а това, което вече започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите или в леглото си. Ароматът кара кожата ти да настръхва от болката, че не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч - обръщаш се, но не е той. Не е той...Вече не помниш точно как се усмихваше, а изглеждаше така,сякаш това не можеш да забравиш никога. Не помниш как точно сияеха очите му, които бавно и дълго потъваха в твоите. Мислеше, че не можеш да го забравиш.Но не е така. Бавно и болезнено го забравяш - как изглежда, как се усмихва или как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето все още ще се сгърчва в неразбираема,моментна самота, като че ли някъде там минава загубена частичка от теб. Но ти не можеш да достигнеш до нея.. 

(някъде из нета)

The end

Днес слагам край на любовта си към теб.

С писалка в ръка сядам да ти посветя

последното си стихотворение.

Заедно с умиращата есен

отмира и моето страдание по теб.

А зимата е сезон на силни студове,

за да ти липсва някой, съзерцавайки

последния паднал лист.

Впрочем, скоро се очаква

да падне първият сняг.

Свеж, чист, първи сняг...

Ще ми липсва...

Ще ми липсва, че не си край мен

да те обичам.

Ще ми липсва утехата

от твоята прегръдка.

Ще ми липсва напрегнатото очакване

да ми се обадиш или пишеш.

Ще ми липсва радостта,

която винаги изпитвах да те видя

и болката, когато ти си тръгна.

А след време ще ми липсва

това, че няма да те обичам.

***

Преди да си тръгна
те каня на танц
в моята стая.
Повдигам ръката си,
докосвам челото ти,
а ти потръпваш
от студенината на пръстите ми.
Допирам бузата си до наболата ти брада
и вдишвам кожата ти...

Няма за къде да бързам,
самолетът е чак след няколко часа,
слънцето залязва,
а виното е наполовина пълно...

И как искам да ти прошепна в ухото,
сред тихата музика,
палмите,
морето
и чайките,
и бавния ритъм между нас
"Не ме забравяй никога...
Защото ръцете ми може и да са студени,
но сърцето ми е винаги топло...
и бие по-живо от преди,
благодарение на теб!" ...

Забранено

Виждах себе си в очите ти
и се разплаках,
защото в очите ти
нямаше любов,
нито топлина,
само страст
и малко тъга,
защото не съм твоя,
нито мога да бъда утре,
а само сега -
тайно и набързо,
скрити в прегръдките на нощта...