И продължавам да играя живот, като гладко смазана машина, търсейки се в друг живот...
А такъв няма.
А такъв няма.
Thursday, May 10, 2018
Събуждане
Липсваш ми... споделения интелектуален простор, който се разгърна чрез контакта ми с теб. Свързвам те с една сладникава меланхолия и романтична празнота, раждаща поезия. Не ми липсваш ти. Липсва ми идеята за теб.
В нея имаше толкова... мен. Идея за мен.
Мен, която си представих, че мога и би било добре да бъда. Една дълбоко чувствителна Глория. Спокойна, но критична към обективната реалност. Смела и правеща планове.
Припознах се в теб. Така си спомних как да виждам.
Събуди се емоцията и нейните сестри, но ти остана спящ... като илюзията ми за любов.
Сега аз се събуждам заедно с идеята за теб и съм спокойна.
Не си ти, но той е там и ще го срещна.
Просто не сега и не така.
В нея имаше толкова... мен. Идея за мен.
Мен, която си представих, че мога и би било добре да бъда. Една дълбоко чувствителна Глория. Спокойна, но критична към обективната реалност. Смела и правеща планове.
Припознах се в теб. Така си спомних как да виждам.
Събуди се емоцията и нейните сестри, но ти остана спящ... като илюзията ми за любов.
Сега аз се събуждам заедно с идеята за теб и съм спокойна.
Не си ти, но той е там и ще го срещна.
Просто не сега и не така.
Subscribe to:
Posts (Atom)