Ще те изхвърля от мислите си.
Както се изхвърля непотребен изписан дневник. С примирение. Редовете крещят от апатия и от липса на значение между тях. Листовете са в период на полуразпад - като планета с ядро на вдъхновение, което не иска да бъде вече там. А аз съм почти цяла и почти разрушена, като случаен процес на парадокса. Дълбока е реката от самота. Пълни се с разстояния. От мен и теб, от мълчания, от излишни думи. Дори не мога да те напиша вече... и да ти пиша. Оставаш зад думите и ми пробутваш многоточия. Които тежат на клепачите и затварям очи от безсилие.
Ще си тръгна както и дойдох. С болезнена глътка въздух. Началото на края. Или края преди началото...и следите ще забравят да се напомнят.
Както се изхвърля непотребен изписан дневник. С примирение. Редовете крещят от апатия и от липса на значение между тях. Листовете са в период на полуразпад - като планета с ядро на вдъхновение, което не иска да бъде вече там. А аз съм почти цяла и почти разрушена, като случаен процес на парадокса. Дълбока е реката от самота. Пълни се с разстояния. От мен и теб, от мълчания, от излишни думи. Дори не мога да те напиша вече... и да ти пиша. Оставаш зад думите и ми пробутваш многоточия. Които тежат на клепачите и затварям очи от безсилие.
Ще си тръгна както и дойдох. С болезнена глътка въздух. Началото на края. Или края преди началото...и следите ще забравят да се напомнят.
