Трапчинки

Понякога само една песен успява да ме прати при него... не помня вече броя на дните, които би трябвало да увеличават степента на забравяне, но всъщност не се случва.

Ясно е само, че всичко, което в момента имам, са десетки имейли, съобщения и емотикони в history-то на viber. Мога винаги да ги препрочитам, за да се сетя какво е било...само преди няколко дни...

Обаче рязко ме връхлитат онези, истинските моменти. Факт е, че помня всички онези негови усмивки, отпечатали като с мастило спомени в главата ми, които е трудно да залича....

А в тези глупави емотикони, написани по инерция усмивки, няма символ за неговите трапчинки, когато се усмихва...

Които така безупречно помня.