Свикнали сме да смятаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко е „наред” – не сме били насилени… Дали е така? Някои следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат забелязани от другите, но съществуват вътре в нас. И дълбоко в нас едно гласче ни нашепва, че нещо не е наред, че трябва да има и друг начин, че заслужаваме повече. Повече какво? Повече свобода, повече радост, повече спокойствие...