Сгрешена буква

Знам, че не мислиш за мен.
Усещам го в себе си по болката,
оплела всичките ми сетива.
Усещам го по тишината на сърцето си.
По празните пространства вътре в мен.
По нощите ми, дълги като вечности.
По сключеното пролетно небе.
По две сълзи, които ме задавят.
По липсата ти, остра като рана.
По тихия гласец на любовта,
който в съня ми хлипа тихо
и все ме моли да те превъзмогна.
А аз го скривам в малки, бледи стихове
и все не мога, и не мога...
А ти не ме мисли. Не съм и за запомняне...
една печатна грешка в някакъв роман.
Прочел си го. А под кориците,
затворена оставам да живея само аз...