Ще ти се усмихна - като първия път, когато те видях.
Естествена, непринудена ... и много, много красива само за теб.
И ето, ти влизаш в залата. Погледите ни се срещат и ти застиваш, невярващ на очите си. Наистина, не осъзнах как стана това, но един момент остана в мен за цял живот... моментът, в който мислите ни се срещнаха, а усмивките - истински прегръдки на душите ни. Срещата беше неповторима-усетих, че и ти го почувства. Защото ми отвърна-прие това, което изпращах към теб. С един топъл поглед и усмивка ти ме погали. Като в онзи цитат на Гьоте: "О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!".
Повече от всичко исках мигът да бъде вечност. Вечност, в която двамата с теб да бъдем главни герои! Рисуващи, хванали ръцете си с багри от чувства. За да оцветим живота помежду си с много любов!
Повече от всичко исках мигът да бъде вечност. Вечност, в която двамата с теб да бъдем главни герои! Рисуващи, хванали ръцете си с багри от чувства. За да оцветим живота помежду си с много любов!
Поспря за малко, погледа ме, въздъхна и продължи! Защото друга вече те чакаше вкъщи...
