26 март, 19.15 ч. В самолета над Брюксел.
Държа книгата в ръцете си. Сърцето ми прескача. Гледам хартията. В ума ми изниква картина-как той старателно я опакова, почти като умел хирург в сърдечна операция.
Не смея да разлепя тиксото по краищата... сякаш пред мен ще се отвори кутията на Пандора и после нищо няма да е същото... Страх ме е. Сълзите ми напират. Какво се случва с мен? Момичето на съседната седалка любопитно ме поглежда. "От него е", прошепвам аз, почти без глас. С ловко движение премахвам хартията, внимателно, за да не се скъса. Не искам да загубя нито частица от неговото старание заради мен. Разгръщам корицата. Чета:
"Вземай знания и от книгите, но черпи вдъхновение единствено от живия живот."
Приближавам отворената книга до лицето си и поемам въздух... почти усещам миризмата му, смесена с тази на нова хартия...
Първите сълзи потичат от очите ми в момента, в който колесникът докосва земята.
Дръж се, дръж се, повтарям си на ум.
Затварям книгата и я връщам в хартията, опитвайки се да залепя тиксото повторно...като отчаян опит да залепя сърцето си...
Но някои неща не се лепят със злато..те просто остават на парчета...
Държа книгата в ръцете си. Сърцето ми прескача. Гледам хартията. В ума ми изниква картина-как той старателно я опакова, почти като умел хирург в сърдечна операция.
Не смея да разлепя тиксото по краищата... сякаш пред мен ще се отвори кутията на Пандора и после нищо няма да е същото... Страх ме е. Сълзите ми напират. Какво се случва с мен? Момичето на съседната седалка любопитно ме поглежда. "От него е", прошепвам аз, почти без глас. С ловко движение премахвам хартията, внимателно, за да не се скъса. Не искам да загубя нито частица от неговото старание заради мен. Разгръщам корицата. Чета:
"Вземай знания и от книгите, но черпи вдъхновение единствено от живия живот."
Приближавам отворената книга до лицето си и поемам въздух... почти усещам миризмата му, смесена с тази на нова хартия...
Първите сълзи потичат от очите ми в момента, в който колесникът докосва земята.
Дръж се, дръж се, повтарям си на ум.
Затварям книгата и я връщам в хартията, опитвайки се да залепя тиксото повторно...като отчаян опит да залепя сърцето си...
Но някои неща не се лепят със злато..те просто остават на парчета...
