Премиера

Премиера.
И то каква.
Константин Трендафилов и неговата душа.
За кого се сещам, когато се сещам за някого ли...
Дори не се замислям.
Качвам се на сцената за автограф.
"Здравей, какво да бъде", пита той.
Подавам книгата с треперещи пръсти.
"Сещам се за него.
 На С., за да не бъдеш вече емоционално дърво", казвам смело.
Константин се усмихва. Подчертава вече.
Като че ли това променя нещо за мен.
"Ти си луда", получавам укор от Албена.
Знам. Луда съм.
По-късно чета книгата на един дъх.
Оставям "Затвори сърце" за друг ден...
моето тъкмо го отворих отново.