Платонична любов

Възможно ли е?
Възможно ли е да се влюбиш в душата на някого, без никога да си имал тялото му?
И не е ли това най-висшата форма на любов?

Любов като тази може да получи само едно название: платонична.
Според Платон тя би била перфектна.
Според мен е съкрушителна.

И така, нашата платонична любов живее
някъде между София и Брюксел и яде сладолед в Happy,
тича между страховете ни,
чете любовна поезия,
цитира откъси от "Портретът на Дориан Грей",
мечтае за споделеност,
все още говори за политика и се опитва да направи света едно по-добро място.
Нашата платонична любов се опитва да задържи приятелството и да не слага стени,
но всъщност има дистанция от океани,
в които потъваме в опитите да не си говорим за чувства...

Платоничната любов все още праща снимки на моментите,
когато сме далеч един от друг.

В съзнанието ми все още всичко е чисто като пролетното небе над София,
но всъщност кръвта, която тече от тази история е толкова червена,
колкото мак в поле от лавандула...

Платоничната любов не се живее
Тя се изписва и изплаква...