На С.
Ти си моят дневник.
Ти си този, който съхранява всичкото ми Аз.
На теб го давам, за теб го пиша, твое е.
Ти си този, върху когото преписвам настроенията си.
Ти си този, по когото ги чета.
Ти си листът, на който започвам да пиша рано сутрин, но никога не зная какво ще пише в края на деня...
Ти свиваш думите, когато има страх, и ти ги протягаш, когато има криле...
Ти ги правиш красиви и ти ги прегръщаш с тъга понякога.
Ти си поривът в началото на деня и тъгата в края му.
Ти си дневникът, който е по-голям от живота...
Защото дневниците разказват за животите, а ти си животът, който крия в дневник и без който не съм способна на живот.
Ти си страницата, която няма да обърна утре...защото ще остане недочетена.
