Има моменти, които не можеш да забравиш.. хора, които никога няма да напуснат съзнанието ти. Съмнения, които те завладяват и търсиш отговорите им.. Искаш да разгадаеш всяка тайна и всичко около теб да бъде разкрито. Можеш ли? Не... но можеш да опиташ. Да се отдадеш на търсенето на истината.. но тогава рискуваш друго - да загубиш себе си между всички тези пътеки..
Срещаш човек.. човек, който те кара за миг да спреш да мислиш.. да почнеш да желаеш. Да си безчувствен часове наред, но да усетиш как кипиш от емоции минути след това. Да поискаш някого, когото не си искала никога през живота си. Странно, нали? Явно така е устроен животът ни.. да искаме това, което не можем да имаме. Или само се утешаваме с това.. просто се примиряваме с бездействието си и измисляме куп причини за него.
Нима трябва да се вслушваме в разума си в моменти като тези? Прекалено дълго го слушаме.. и му се доверяваме. А сърцето знае кое е правилно за нас..защо тогава не го слушаме него първо, а винаги се допитваме до разума? Но докато го правим.. моментът е отлетял и си загубила всякаква връзка с него...
Един приятен слънчев ден в София.. времето си тече.. хората са забързани. Кой за работа, кой за среща.. никой на никого не обръща внимание. Което и е типично за по-голямата част от хората..Вълнуват те нормалните грижи и случки.. нищо по-ненормално от предишния ден. Но за миг.. сред тази рутина се появява един човек... и той те отвлича от всички мисли. Настава затишие, не можеш да изречеш и думичка, нито знаеш какво да направиш. Просто стоиш и го наблюдаваш. Следваш с поглед очертанията на тялото му.. лицето му.. изражението.. погледите ви се срещат. Дълбоките му очи пронизват твоите. Ти ставаш отворена книга за него.. усещаш как той знае всяко едно твое желание. Но това не те притеснява.. ти искаш да бъдеш разкрита. Искаш този момент да бъде само началото на една вечност.. вечност, която ще прекарате заедно...Но знаеш, че това е невъзможно. Извръщаш поглед...започваш да говориш, за да разсееш това неуловимо за останалите, но не и за вас двамата, напрежение във въздуха ... седиш на стола му, усещаш го с всяка фибра на тялото си... Пред теб изникват картини - как работи, как мисли върху някой документ, как говори по телефона с теб, как чете съобщенията ти... в този момент за теб не съществува нищо друго на тази земя, въпреки опитите да се съсредоточиш върху книгите, които той ти препоръчва да прочетеш... Единствената книга, която е в главата ти, е тази, която ще започва и свършва с него... разхвърляни мисли на едно супер момиче...
По-късно се разделяте в метрото, не смееш да го погледнеш, за да не види издайническите сълзи в очите ти. Вървиш и си мислиш - има една група адски свестни мъже - тъжното е, че тази група мъже вечно е заета.... Такъв мъж не се намира лесно и ти не се и опитваш, защото ще похарчиш толкова време, ще направиш толкова опити, а тези толкова много опити - няма да го заслужават... Такъв мъж не се търси - той сам те намира!
