Когато любовта тече във вените ти, ти не гледаш посоката. Не мериш пулс, за да преценяваш силата й. Знаеш, че си жив, заради вдишваната и издишваната любов. Това, че я осъзнаваш, е достатъчно основание, за да й позволиш да те изпълва като първо дихание.
Защо плачем от любов ли? Защото любовта се опитва да проникне в затворени до сега за нея наши ареали, които несъзнателно сме държали заключени. Боли, когато се учиш да живееш. Боли, когато е за първи път. Не боли любовта, боли пътят до любовта.
Когато любовта те изпълва, не подлежи на анализ. Ти си диригентът на музиката, която звучи в теб. Музиката не се тълкува, тя се усеща и преживява. Такава е и любовта.
Любовта не се помни, нито се забравя. Тя се живее!
Защо плачем от любов ли? Защото любовта се опитва да проникне в затворени до сега за нея наши ареали, които несъзнателно сме държали заключени. Боли, когато се учиш да живееш. Боли, когато е за първи път. Не боли любовта, боли пътят до любовта.
Когато любовта те изпълва, не подлежи на анализ. Ти си диригентът на музиката, която звучи в теб. Музиката не се тълкува, тя се усеща и преживява. Такава е и любовта.
Любовта не се помни, нито се забравя. Тя се живее!
