Обожавам начина, по който Ремарк рисува героините си. Силни, смели, сами. Обичащи, без да изискват, без да очакват, без да тежат. Самотни, не изоставени.
И любовта така рисува. Любов, която не познава притежанието. Любов, която не пита за утре. Любов на жени и мъже, които знаят, че човек се ражда и умира сам. И че само понякога не е.
Може би и аз ще се науча някой ден...