Завиждам на хората, които без излишна драма умеят да игнорират от паметта си дати, събития, спомени... цели връзки. Притежават избирателна пропускливост на паметта, така да се каже. Пресяват, сортират. Изхвърлят неудобните истини в Recycle Bin-а и уверено натискат бутона Empty. Почистват и си отварят ново емоционално пространство. По-свободни са може би...
А на мен ми е все по-трудно да плача за него. Май през цялото време егоистично съм оплаквала себе си.
No comments:
Post a Comment