Talk to me...

Mълчанието

никога не е равнозначно на тишината.

В тишината може да доловиш хиляди звуци...

може да има стъпки, които приближават
или такива, които си тръгват...

Тишината може да лежи в леглото до мен

и да ме прегръща с ръцете ти,

да е твърде гальовна,

или нажежена,

или остра като последната реплика,

може да е смеха

в очите ти,

след като си ми казал нещо на ухо

или въздухът, разделящ

Аз от Ние.

Тишината има много лица

и всяко от тях е

реално,

поне в мига, в който

застава между устните ни

в онези думи,

които няма да изречем

никога.

Тишината е вратата, която се затваря,

докато мълчанието

е вратата,

която

я

няма...

и никой не е в състояние да я затръшне

след себе си .