Защото любовта ми прилича на сън. От който упорито отказвам да се събудя. Защото обичам като на сън...със затворени очи, единствено с чувства. Защото ми се струва толкова реално, толкова истинско. Сякаш е наистина. А когато утрото настъпва ми е трудно да повярвам, че не се е случило. Мога да я усетя, да я почувствам, дишам я, извижявам я и съществувам чрез нея. Ухае дори на нея... Любов.
No comments:
Post a Comment