Иска ми се да напиша нещо. Времето все не стига и подобно на водата от сутрешния ми душ, се стича по кожата ми и докато вдишам два пъти, и вече усещам умората да ме прегръща, усещам клепачите ми да се затварят и е късно през нощта.
Уча се да бъда скромна. Уча се да мълча и да се съгласявам, уча се да отстоявам своето, уважавайки чуждото. Ужасно трудно е. Уча се да готвя, уча се да се храня здравословно и да пия чай. Уча се да уважавам хората, да уважавам хората на пътя, уча се да давам път. Уча се и на правене на нещата, от които ме е страх. Уча се на опитване и грешене.
Уча се да не отлагам.
Иска ми се това учене да ставаше по-бързо, ще ми се да не бърках пътя толкова често, да се оправях по-добре с времето си и с пространството.
Уча се, това е най-важното.
Все още се уча.
No comments:
Post a Comment