Едно чувство, заседнало в мен,
ми открадна съня. И душата.
С остри ножици реже парченца от мен
и ги кърпи с бури и вятър.
С много, много сълзи...
И е жадно за още. И иска...
Издълбава в очите ми много следи
и заключва сърцето за радост.
Едно чувство, което наричах любов.
И осмислях с него живота.
Но днес е различно... Не зная какво.
Но по всичко прилича на болка.
No comments:
Post a Comment