И все едно не знам, че скоро ще съм с теб... и на разсъмване пак ще имам ръката ти
в моята, дъха ти по шията ми, гласът ти, гъделичкащ ушната ми мида ... и очите ти, очите ти и всичките вселени, които разкриват.
И все едно не знам, че си истински....и все едно, че никога не си ми казвал тези думи, които ме стъписват и прокарват нервно длани по сърцето ми, извайвайки поредната изящна до болка гънка... само за да заспя разтуптяна и в следващата лична тишина да преоткрия думите отново, с присъщите удивление и трепет.
И все едно не знам, че сме възможни... на точно тази планета, която ме беше уморила с въртенето си и изхвърлила от границите си, с точно тази мен, по точно тази пътека в Рила, с камъчетата - разноцветните, с преспите от любов по върховете, с пролетта и глухарчетата...
И все едно си алкохолно опиянение и чакам ефектът ти да отмине, само и само да се убедя на сутринта, че пак ще сме толкова хубави ...
... безумно настанили се в магазина, докато изпробваш всички обувки...
... глуповато рошаво гледащ през прозореца на колата на път за летището...
... със светлината от монитора по лицето ти , толкова надминаващ я със слънчицето, което се е скрило в сърцето ти...
... с вплетените ни ръце и събуждането по никое време, за да ме завиеш и целунеш по косата...
... с всеки непослушен кичур от косите ни, всяка закачлива усмивка и всеки пожарен допир
No comments:
Post a Comment