Колко дълго с теб си мълчим...
И забравяме как сме звучали.
Между нас колко много мъгли
крият всичко. И носят забрава.
Между нас расне дива трева
и пътеките бавно се губят.
Между нас се пречупва света
и не носи надежда за утре.
Само моята тъжна любов
търси път. Или въжено мостче.
По което да мине сама.
И да стигне до теб. Ако може!
No comments:
Post a Comment