Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъка на очите ти, който сияе още в моите сънища... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш... Боже мой, така ми липсваш сега!!!
Липсват ми онези откраднати и скрити погледи... Липсват ми онези твои усмивки... Липсва ми чувството, което изпитвах, когато минеше покрай мен и засичах яснотата на очите ти, вперени в мен... Липсва ми това, което изпитвах, когато се обърнех след като си ме подминал, и виждах как ме гледаш...Липсва ми начина, по който дишаш, когато те докосна, макар и неволно..
Липсват ми всичките ти физиономии, особено много ми липсва как имитираш Мистър Бийн... и всички онези анимационни герои... Липсва ми да пия сутрин кафето си с теб, да хапвам банани и да ходя боса по пясъка... Да гледам изгрева, залеза, да топлиш краката ми, да галиш косата ми и да изпиваш всяка част от мен, като за последно... . Липсва ми начина, по който ме караше да се чувствам - истинска жена, истински професионалист ... и същевременно събуждаше всичко детско и лудо и ме връщаше назад във времето...
Обичам живота и всяка секунда от него, откакто ти ми показа колко е красив и как да го живея...
Обичам да знам, че те има! Да усещам, че мислиш за мен. Да препрочитам писмата ти и да плача.
Обичам това, че никога не разбрах как го направи, но ме откри!
И ме прероди, когато не очаквах да видя отново усмивка на лицето си.
Обичам тези спомени, снимки и тихи кътчета в сърцето ми, които принадлежат само на теб и ме карат да се усмихвам всяка сутрин и да благодаря на Бога, че съм жива и те срещнах!
No comments:
Post a Comment