***

Преди да си тръгна
те каня на танц
в моята стая.
Повдигам ръката си,
докосвам челото ти,
а ти потръпваш
от студенината на пръстите ми.
Допирам бузата си до наболата ти брада
и вдишвам кожата ти...

Няма за къде да бързам,
самолетът е чак след няколко часа,
слънцето залязва,
а виното е наполовина пълно...

И как искам да ти прошепна в ухото,
сред тихата музика,
палмите,
морето
и чайките,
и бавния ритъм между нас
"Не ме забравяй никога...
Защото ръцете ми може и да са студени,
но сърцето ми е винаги топло...
и бие по-живо от преди,
благодарение на теб!" ...