Най-страшното след любовта, може би, не е споменът, а това, което вече започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите или в леглото си. Ароматът кара кожата ти да настръхва от болката, че не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч - обръщаш се, но не е той. Не е той...Вече не помниш точно как се усмихваше, а изглеждаше така,сякаш това не можеш да забравиш никога. Не помниш как точно сияеха очите му, които бавно и дълго потъваха в твоите. Мислеше, че не можеш да го забравиш.Но не е така. Бавно и болезнено го забравяш - как изглежда, как се усмихва или как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето все още ще се сгърчва в неразбираема,моментна самота, като че ли някъде там минава загубена частичка от теб. Но ти не можеш да достигнеш до нея..
(някъде из нета)
No comments:
Post a Comment