И малко за приятелите...

Днес не съм тъжна, но отново ми се прииска да напиша нещо, този път за приятелите. В деня след празника на Свети Валентин, считан за празник на любовта и приятелството, няма как да не се замислиш за тези неща...

Неминуемо „Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат” изниква в съзнанието ми... И се замислям съществува ли такова приятелство в нашия свят?

Можеш ли да споделиш болката си и да я разбереш у човека до себе си? И не боли ли още повече, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките ти „доверени”хора са били до теб заради някаква конкретна причина, но не и заради това, което си ти самият .

За мен приятелството е общуване – с думи и жестове, сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед, възможност за себеотдаване и същевременно себеоткриване, опит за разбиране и съпреживяване с човек, който не ти е безразличен.

В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Колко от приятелите ви са плакали с вас? Колко са пренебрегвали собствените си желания в името на приятелството? Едва ли са много, ако ги има. За това съм щастлива, защото аз имам такива. Защото са с мен не само в щастието, но и в нещастието. Те са част от мен, от живота ми, както и аз съм част от тях. Имаше хора до мен в най-трудните ми моменти, които ми помогнаха. Обичам ги и знам, че и те ме обичат. Споделяме общите радости и сълзите също са общи, защото сме едно цяло...дори след години раздяла... защото сме приятели! Те знаят всичко за мен, както и аз за тях. Познават всяка една лоша страна от характера ми и въпреки това са с мен. Когато съм сама и се чувствам зле, си спомням за тях, усмихвам се. Те донасят светъл лъч в тъмнината, шарките в черните дни.

Понякога грешим, понякога се разделяме... но тогава, дори и след години, хващаме кълбото от грешки и го развързваме, възел по възел, заедно! Винаги заедно!