... Или за това, че моят и твоят свят са различни, а не ми се ще да повярвам.
И има нещо, което ми се изплъзва,
нещо, което праща кошмари,
нещо, което ме кара да пиша влюбени неща, да говоря, да плача.
И това нещо расте и се развива...
и съм ти бясна, и наранена, и ядосана,
и говореща тихо, понякога безразлично,
и не мога да си поема дъх, да дишам щастливо, да се будя със слънцето, доволна от новия ден.
Усещам те... всяко движение и всеки дъх, всяка дума и всеки поглед...
И искам да са мои!
