Уикенд

Събота вечер.
Разхождам се по тъмната улица към вкъщи и си мисля от колко време вече не съм спокойна. Сякаш съм заключена в тялото си. Изнервена. Холерична. Драскам с нокти от вътрешността на затвора си и крещя от безсилие, че не мога да изляза. Control freak, както ме нарече ти.
Не помня откога не съм се чувствала спокойна. Някога ме успокояваше да си пиша с теб, макар да знам, че няма смисъл и бунтовнически обявявам, че трябва да спра, докато отмине това, което не трябва да чувствам.
Но сега всичко ме докарва до лудост. Всяка маска и всеки скрит факт. Всяко съобразено действие или бездействие и всеки оттрениран жест.  Липсата ти. Дори собственото ми присъствие боли физически.
И всяка нощ сънувам дежа вю.
Аз и ти... И чаша кафе със студено мляко в твоя офис.

***
Неделя сутрин.
Лежа по гръб на леглото си, а хладният брюкселски  въздух докосва успокоително кожата ми. Почти успява да разсее тълпата, събрала се в главата ми. Защо, по дяволите, са толкова добри в поучаването?
Разсеяно правя кафе и разпилявам част по барплота.
Винаги съм обичала този аромат. Кафе с малко студено мляко и канела.
Влюбена съм в тези сутрешни събуждания. 
Когато съм наистина аз.

***
Неделя вечер.
Пускам горещата вода във ваната и се потапям в уханната пяна. Защо физическото мускулно отпускане рядко е свързано с душевното такова?
Затварям за малко очите си и те виждам. Откъслечни спомени, зашити като в одеало от кръпки един за друг.
И после...безкрайни минути проточила се тишина. Толкова оглушителна, че не чувам дори ударите на сърцето си. Винаги съм мислела, че няма нищо по-лошо от липсата на любов.
Сега вече съм наясно, че забранената любов е следващата степен.
Краят сигурно идва, когато осъзнаеш, че си сама. Винаги си била и винаги ще бъдеш.
Затворена в малкото си сапунено балонче от уханна пяна, на светлинни години от останалите сапунени балончета.
И не, не просто ти си далече от всички.
Всеки е далече от всеки.
И няма happy end. Няма real life fairy tales.